Марчела Абрашева, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ С колкото и да се увеличават пенсиите, оценката за тях остава преобладаващо скептична. Това сочат данните от последното социологическо проучване по темата, осъществено от ББСС „Галъп интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“. Основните резултати могат да бъдат обобщени с един лозунг от недалечното ни социалистическото минало: за все по-нарастващите потребности на населението, които някак следва да бъдат удовлетворени от всяка обичаща народа си власт. Откъде и как – не е проблем на населението. В случая с пенсиите няма спор, че по различни причини в годините на прехода, че и досега, те са съвсем не по европейски ниски. Въпреки това учудващо е колко силно е вкоренена представата, че пенсиите – и всякакви други доходи – следва да се изчисляват някъде там по върховете според потребностите, а не, например, и според възможностите. Не само сред самите възрастни хора, но и сред останалата част от обществото, която на практика в момента произвежда средствата за тези пенсии. Един поглед върху данните е достатъчен, за да се убедите в това: - Поредното 10% увеличение на пенсиите, което трябваше да е тържество на „социалния вектор”, се приема на принципа „По-добре от нищо” от мнозинството анкетирани: и пенсионери, и всички останали. - Ножицата между „желаните” и реалните в момента стойности на минимална, средна и максимална пенсия остава широко отворена: между два и три пъти. Ако минималната пенсия сега е 95 лв. (според запитаните), то желаната й стойност е 250 лв., т.е почти 3 пъти повече. Средната пенсия е 180 лв. според запитаните, а желаното й равнище е два и половина пъти повече – 482 лв. За наистина висока пенсия българите считат около 700 лв. на месец. С други думи, само удвояването или утрояването на сегашните стойности на пенсиите би се приело като близко до „удовлетворяване на все по-нарастващите потребности”. И то съвсем за малко. Сравнението с данни от подобно проучване през 2007-а сочи, че потребностите наистина нарастват спираловидно. И през 2007 г. разликата между желано и реално е била два до три пъти, но междувременно сумите са нараснали с около 14-17%. И реалните, и мечтаните. Което е съвсем естествено, дори ако в страната нямаше висока инфлация. Догодина по същото време желанията ще са нараснали с още толкова - пак по силата на естествения ход нагоре и на цени, и на доходи. Това само идва да подскаже на всякакъв вид управляващи, че не съществува увеличение, което да направи трайно щастливи искащите го. Някой може да възрази, че хората просто са си помечтали в нашето проучване. Това съвсем не е така. Всеки четвърти от запитаните пълнолетни българи е на мнение, че подобно фискално и икономическо чудо - удвояване на средната пенсия - може да се случи още в рамките на тази година! Тук очевидно принципът е „след като държавата дава нещо, може и още да даде”. През 2007 година този процент е бил 17%, тоест относителният ръст на макроикономическите наивисти е цели 40%! Все пак по въпроса за реализма в обществените нагласи има и някои наистина окуражаващи новини: - Малко повече от половината българи все пак считат, че утрояването на пенсиите не е възможно в следващите 5 или повече години. - Нараснали са положителните оценки на сегашното увеличение на пенсиите: от 13% на 17%. - Нарастват, макар и доста бавно и полека, сега работещите хора, които са дошли до идеята, че светлото им бъдеще като пенсионери не може и не трябва да зависи изцяло от държавата, а и от допълнително осигуряване в частни фондове. Макар че засега продажбата на имоти е далеч по-важен източник на доходи, на който хората залагат, мислейки за бъдещето си. Усилията на управляващите да увеличават постъпателно пенсиите водят и до малко по-високи положителни оценки за правителството и БСП в частност. Разбира се, ако не броим обратната страна на медала: протестите срещу високите акцизи на горивата и предстоящите увеличения на цените на парното и тока. Изглежда, простата истина, че за да дава държавата повече на нуждаещите се, тя трябва трайно да събира повече от всички останали, все още не е напълно призната в постсоциалистическия ни бит и душевност. Изследването е проведено през първите първата седмица на юни, национално представително е и обхваща 1037 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.