Европа пак изпадна в криза
Ирландия с нейното население от 4 милиона сложи на вчерашния референдум крак на Лисабонския договор, който трябваше да уреди институционалните проблеми на 500-милионния Европейски съюз. Тези проблеми пък възникнаха, след като през 2005 г. французи и холандци – пак на референдуми, зачеркнаха новата Европейска конституция, която после бе заменена от Лисабонския договор.
Ирландия с нейното население от 4 милиона сложи на вчерашния референдум крак на Лисабонския договор, който трябваше да уреди институционалните проблеми на 500-милионния Европейски съюз. Тези проблеми пък възникнаха, след като през 2005 г. французи и холандци – пак на референдуми, зачеркнаха новата Европейска конституция, която после бе заменена от Лисабонския договор.
Излиза, че референдумите, които по принцип са висша форма на демокрацията, са убийствени и за Брюксел, и за всички национални правителства на европейските членки. Защото политиците си харесаха договора и го подписаха тържествено в португалската столица на 13 декември миналата година. Редовите европейци обаче не го искат – поради опасения от данъчно и въобще икономическо естество, които замениха плашилото на „полския водопроводчик“.
При това положение Брюксел няма план Б и реформата на европейските институции отново е парализирана. Какво да се прави? Абсурд е Ирландия, колкото и да е малка държава, да бъде накарана да прегласува договора или пък да изключи референдума от конституцията си. Значи Брюксел трябва да започне реформите си със задължителното гласуване на гражданите по такива ключови проблеми. Иначе рискува решенията му да бъдат бламирани, а чиновниците му да получават заплатите си за виртуални дейности. Впрочем точно в това ги обвиняват жителите на обединена Европа.