България - дивата граница на Европа

Светлана Стоева дръпва от цигарата си, спомняйки си момента, в който е научила, че съпругът й е мъртъв – застрелян, докато отивал да купи вестник на оживена улица в София, столицата на България. „Гледах новините по телевизията. Съобщението се появи в дебела черна лента в долната част на екрана. Бях в шок“, разказва тя пред екип на „Файненшъл таймс“ за онзи ден през април, в който Стоев стана поредната жертва на дълга серия поръчкови убийства.
Светлана Стоева дръпва от цигарата си, спомняйки си момента, в който е научила, че съпругът й е мъртъв – застрелян, докато отивал да купи вестник на оживена улица в София, столицата на България. „Гледах новините по телевизията. Съобщението се появи в дебела черна лента в долната част на екрана. Бях в шок“, разказва тя пред екип на „Файненшъл таймс“ за онзи ден през април, в който Стоев стана поредната жертва на дълга серия поръчкови убийства. В лобито на софийски хотел Светлана открито признава, че нейният съпруг не е бил ангел и е поддържал контакти с хора от подземния свят, за да събира материал за книги със сензационни заглавия като „BG Кръстника 1“. Смъртта на Стоев не е само трагедия за неговото семейство. Тя причини доста главоболия на българското правителство, което се опитва да убеди европейските си партньори, че сериозно се е заело с борбата с организираната престъпност и ширещата се корупция, процъфтяваща особено щедро сред антимафиотите. На карта са заложени репутацията на България като демокрация, която трябва да спазва законите на ЕС, достъпът й до еврофондовете и стабилността на крехката управляваща коалиция. По думите на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу: „Организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта нямат място в Европейския съюз и няма да бъдат толерирани ... В интерес на общественото доверие е онези, които нарушават закона, да не бъдат поставяни над закона. “ Членовете на ЕС знаеха, когато приемаха България и Румъния през януари 2007 г., че двете страни може да срещнат трудности при прилагането на европейските стандарти, включително във важните области на правосъдието и вътрешните работи. Те наредиха на ЕК да ги наблюдава и да обмисли евентуални санкции. В доклада си от февруари комисията отправи критики и към двете страни заради корупцията, а само към България - и за организираната престъпност. Сега Букурещ и София работят трескаво, за да въведат законови и административни подобрения, преди ЕК да публикува окончателния си доклад следващия месец, пише изданието. Вездесъщата подземна икономика Организираната престъпност обаче се е настанила трайно в ежедневието на хората. Подземната икономика може да осигури всичко – от кокаин до строителни материали без ДДС. Българската петролна и газова асоциация твърди , че около 30% от горивата, които се продават по бензиностанциите, са контрабанден внос. Около 25% от цигарите на пазара и 75% от строителните материали са избегнали данъчното облагане, съобщи местният Център за изследване на демокрацията (ЦИД). Широкоплещести мъже с къси подстрижки, които наричат себе си бизнесмени, карат последни модели БМВ, „Мерцедес“ и „Порше“ в София и често прекарват нощите си в клубове, носещи имена като "Син сити" - Града на порока. Според местни медии тримата най-богати мъже в България - Тихомир Митев, Мартин Митев и Иво Каменов - собственици на „ТИМ груп“, първоначално са служели във ВМС на страната, а след това са се захванали с бизнес в началото на 90-те - предимно в областта на сигурността и събирането на дългове. Недалеч зад тях по богатство е и Васил Божков, който направи пари чрез инвестиции в най-голямата частна лотария в България, както и в казина. Това са оцелелите в едни от най-бруталните бизнес условия в Европа. Други не бяха толкова големи късметлии, пише изданието, като изрежда убийствата на Илия Павлов, Емил Кюлев и Борислав Георгиев. Корупцията е дълбоко вкоренена, както и другаде в Европа, в тайните парични потоци, създавани от сивата икономика, която според заместник-председателя на Българската стопанска камара Георги Шиваров е около 20-30 на сто от брутния вътрешен продукт, включително 50 процента от строителния бизнес. Обвиненията в престъпност и корупция не са подминали нито едно правителство, управлявало страната след 1989 г. Коалицията, ръководена от премиера Сергей Станишев и социалистическата партия, не прави изключение. Миналата година икономическият министър Румен Овчаров напусна кабинета, след като беше обвинен в участие в корупционни схеми в софийската „Топлофикация“. Той отрече обвиненията. Също като други ексминистри, замесени в скандали, Овчаров запази политическия си авторитет. Станишев и неговата администрация настояват, че България е постигнала сериозен напредък по всички фронтове. Правителствената статистика показва рязък спад в престъпността в сравнение с 90-те, включително в броя на убийствата, които са спаднали от близо 6 на 100 000 души до около 2 (средната стойност за ЕС е 1,6). ЦИД твърди, че поръчковите убийства също са намалели рязко от рекорда си през 2003 г. – 26, до 12 - за 2006 г. и за 2007 г. По данни на ЦИД реформите са спомогнали за намаляване на подкупите с малки суми (като например тези за лекарите) – от 250 000 случая месечно през 2000 г. до около 115 0000. Дялът на „сивата“ икономика вероятно също се е свил – изкушението за укриване на данъци е спаднало с намаляването на данъците. „Аз съм напълно уверен, че България днес е по-прозрачна и по-добре организирана страна от преди“, твърди Станишев. Властите се поздравиха с една присъда Други обаче не са толкова уверени. Един от западноевропейските посланици в София каза без заобикалки: „Няма никакъв забележим напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.“ Правителството обаче твърди, че прави всичко, което е по силите му – при това на доста висока политическа цена – в отговор на натиска от Брюксел и общественото мнение вътре в страната. Властите се поздравиха с една присъда срещу влиятелен обвиняем в корупция. След случая, който доведе до оставката на Овчаров, бившият директор на „Топлофикация–София“ Валентин Димитров беше осъден на пет години затвор за това, че не е представил на централната банка надлежни финансови отчети. Той обаче беше оправдан по обвиненията в пране на пари. Освен това за първи път един от наркобароните беше хвърлен зад решетките. Той се отърва с двегодишна присъда, след като се споразумя с прокурорите за признаване на вина. Поредица скандали спъваха правителството. Първо, шефът на бившата агенция „Пътища“ (настоящ фонд „Републиканска пътна инфраструктура“) беше принуден да подаде оставка, след като се оказа, че е възлагал държавни поръчки на компания, която е собственост на неговия брат. Второ, Брюксел повдигна въпроса за възможни нередности при разпределението на предприсъединителните фондове и впоследствие постави под запор плащанията, докато текат проверките по случаите. И накрая, Румен Петков подаде оставка като министър на вътрешните работи, след като двама от подчинените му бяха обвинени, че са предоставяли информация на престъпници. Самият министър призна, че се е срещал с криминални босове. "Файненшъл таймс" отбелязва, че са извършени реформи и промени, но те са толкова отскоро, че ЕК може да не признае тяхната ефективност. Едно е ясно - има голяма подкрепа за борбата срещу корупцията и престъпността от страна на българската общественост. Българите ще искат все по-високи стандарти в обществения живот. Дали ще ги получат, е друг въпрос. Опитът на проядената от корупция и престъпност Южна Италия показва, че няма автоматична връзка между членството в ЕС и едно прозрачно общество, пише в заключение британското издание.

Станете почитател на Класа