Ние пак сме №1
Откакто сме в Европейския съюз, станахме предмет на серия от международни проучвания. Голяма част от тях са предрешени като финала на „Евровизия“ – знае се, че ще ги спечели страна от Югоизточна Европа. Напоследък все ние сме дежурният шампион по антипризове.
Райко Байчев
Откакто сме в Европейския съюз, станахме предмет на серия от международни проучвания. Голяма част от тях са предрешени като финала на „Евровизия“ – знае се, че ще ги спечели страна от Югоизточна Европа. Напоследък все ние сме дежурният шампион по антипризове.
Преди два дни например, проучване за национален алкохолизъм установи – печелим европейското по „консумация на чист алкохол“, заедно с Германия. Вижда ми се малко странно, тъй като чистият алкохол у нас е като операция „Чисти ръце“ - всеки е чувал за него, но никой не го е опитвал.
Освен с приза „Алкохолици №1“ родният ни Гинес, само за година, вече се е попълнил и с други авторитетни рекорди.
Например сме първи по поскъпване на жилища. Първи сме и по ниво на инфлация. Първи сме по поскъпване на храните. Първи сме по евтин туризъм. Първи сме по най-много аборти. Първи сме по рак на шийката на матката. Първи сме по износ на човешки кости и сухожилия. Слава Богу, първи сме и по най-секси дупе в света– на 19- годишната Кристина Димитрова от София, да й е живо и здраво.
Както е тръгнало обаче, вероятно сме и първи по първи места в антикласации.
Всъщност, може би пък за всичко си има някакво логично обяснение.
Инфлацията качва цената на храните. Като няма хляб – пием. Като пием, правим необезопасен секс. После се правят аборти. Абортите пък докарват рак на шийката на матката. В тази ситуация не се връзва фактът, че изнасяме най-много човешки кости и сухожилия, но не всичко в крайна сметка е задължително да е логично. Важно е, че се случва. И не ти остава нищо друго, освен да отидеш на евтиното, плътно застроено Черноморие и да се надяваш да мернеш някъде дупето на Кристина по бански.
Впрочем, има и други класации, в които сме първи, само че няма кой да го регистрира официално. Така например преди два дни се оказа, че в продължение на 7 години дирекцията за подслушване ДОТИ работила без лиценз. Полицаите нямали сертификат за използване на специалните разузнавателни средства (СРС). Причината се оказала съвсем прозаична – лицензът на един компютър струвал 20 000 евро.
Така че със сигурност би трябвало да спечелим награда за „Полицейски пирати“ - в другите страни пиратстват обикновените хора, а у нас - цяло ведомство, което отговаря за реда.
В същото време МВР погва дузина фрий сървъри. Нещо като „Пиратът вика дръжте пирата“, в модернизирана версия.
Вероятно сме и първи по търговия. На гласове. „По изборите в Сандански“ вдигнаха тарифата до 100 лв. на вот. Който не гласува – не печели. Спечелилата коалиция „Бъдеще за община Сандански“ обра 8 точки в местния парламент, като в същия ден задържаха петима купувачи на гласове – всичките търгували вот за спечелилите. Един от тях, местният бизнесмен Никола Малчев, освен парите, които вероятно е раздал за гласове, беше глобен и с 2500 лв. за изборните си прийоми. А после заяви, че си е признал от страх да не го затворят. И отрече да е плащал на избирателите. А ние му повярвахме ...Защо? Защото в другите страни има демокрация, а у нас – демократична проституция. Плащат - гласуваш, а после ...
Последният ни „триумф“ беше футболен. Че ще пропуснем Евро'08 сякаш се знаеше предварително, но никога никой не си е мислил, че ЦСКА от шампион на страната може да се сгромоляса толкова титанично заради неплатените такси. След като ни биха дузпата и ни разкараха от евротурнирите, от УЕФА вероятно ще ни наградят и с приза „футболни неудачници на годината“. Или пък с медал за некадърност.
Изобщо да печелиш антикласации взе да се превръща в национален спорт. Макар че едва ли някой всъщност се чувства огорчен от „победите“. Важното е да сме първи. Пък ако не сме – умело ще приложим националния лек за всички неуспехи – и да паднем и да бием, пак, разбира се, ще се напием.
И без това ни обявиха за еврошампиони по алкохолизъм.