Алисън Смейл „Ню Йорк таймс“ Имената на присъстващите бяха достатъчно красноречиво доказателство за съвременната роля на Русия. Една трибуна споделяха лидерите на „Бритиш петролиум“, „Роял дъч шел“, „Шеврон“, „Ексон мобил“, „КонокоФилипс“, „Тотал“, „Шлумбергер“ и „Дау кемикъл“. Там бяха също председателят на руския енергиен гигант „Газпром“ и президентът на петролната компания „Лукойл“. С готовността си да участват в икономическата конференция в Санкт Петербург топизпълнителните директори от световната енергийна индустрия отправиха ясно послание, че големият западен бизнес има траен интерес в Русия. Инвеститорите търсят големи договори Разбира се, инвеститорите са притеснени от опороченото прилагане на закона, корупцията и липсата на независима съдебна система, които лъснаха особено силно в проблемите на „Бритиш петролиум“ и „Шел“ с руските им партньори. Това обаче не им пречи да се роят около гърнето с меда в опити да се сдобият с големи договори и достъп до ресурсите на Русия. Азиатският гигант е един от най-големите енергийни износители в света и една от най-бързо развиващите се икономики във време, когато барел петрол струва $130. Западноевропейските политици се терзаят от собствената си неспособност да разработят обща енергийна политика, а някои дори разпалват страховете от силата на възраждащата се и агресивна Русия. Мнозина от проницателните мъже, събрали се на Международния икономически форум в Санкт Петербург, обаче отдадоха голямо внимание на нещо съвсем друго. Изглежда, за тях бе важно да се уверят, че обикновените руснаци ще получат своя дял от икономическото благоденствие, а не както се случи в бурната приватизация през 90-те г., да се облагодетелства малка група хора. Пет препятствия В неделя в реч, която либералите от руския бизнес елит очакваха с нетърпение, първият вицепремиер Игор Шувалов се спря на множеството препятствия по този път. Сред тях са прекаленото уповаване на енергийния износ, намаляващото население, липсата на съвременни умения, нездравословният начин на живот и държавната машина с лошия си навик да се намесва прекалено много. „Русия трябва да стане привлекателно място за живот“, заяви Шувалов. За стила на съвременния високопоставен руски представител забележките му звучаха необичайно скромно. Публиката на Шувалов запълни по-малко от половината места в залата. В събота обаче нямаше свободно място, когато в речта си новият президент Дмитрий Медведев индиректно атакува САЩ. Той намекна, че светът вероятно се намира в най-тежката икономическа криза след Голямата депресия, а възродената Русия може да предложи решение на проблемите, които само са подчертали слабостите на Америка. В неделя обаче публиката бе увлечена от съвместната лекция на руски и западноевропейски изпълнителни директори, които изложиха предвижданията си за състоянието на Русия през 2020 г. Няма предвидимост Толкова много неща се промениха в страната за последното десетилетие, че няма предвидимост, с която да се съобразят действията на компаниите. Главният икономист на „Голдман Сакс“ Джим О'Нийл е набеден за автор на термина „БРИК страни“, който описва възхода на Бразилия, Русия, Индия и Китай като лидери сред световните икономики. Той изненада публиката, като даде доста консервативна прогноза за годишния икономически растеж на Русия до 2020 г. - средно 3,3%. За сравнение в момента ръстът е 8 на сто. Според О'Нийл след 12 години делът на Русия в световния брутен вътрешен продукт ще е 4%, при 2 на сто в момента. Строго контролиран политически живот Бившият вицепремиер Анатоли Чубайс е презиран от мнозина руснаци заради несправедливостите в приватизационната програма, която оглавяваше през 90-те г. Той обаче се осмели да повдигне тема, която обикновено е табу: закърнелият и строго контролиран политически живот, съсредоточен около Кремъл и Владимир Путин, министър-председател и бивш президент. (Този уикенд Путин остави протежето си Дмитрий Медведев да блесне в родния им град.) „Няма как да подминем политическия елемент във въздействието на държавата върху икономиката“, каза Чубайс, като внимателно подбираше думите си. „За държавата трябва да се съди по качеството на услугите, които предоставя на хората в страната. По мое мнение подобна преценка не може да се направи без наличието на истинска конкуренция в политическия механизъм.“ От онези, които оцеляват с по $158 на месец, до малобройния елит, привикнал на наистина луксозен живот, днес малцина публично изказват някакво притеснение за политическите свободи в Русия. Много от хората все още са бедни. Някои са обсебени от неограничените си възможности да консумират, а други се тревожат как да съхранят икономическите си придобивки. Маститите представители на енергийния сектор, събрали се на форума, имаха едно основно притеснение. А именно, че огромните средства, които трябва да вложат, за да получат руския петрол и природен газ, няма да се възвърнат, защото правителството в един момент ще промени правилата. Това се случи с инвестициите на „Шел“ на остров Сахалин, а сега подобна участ заплашва и „Бритиш петролиум“. И в двата случая Кремъл твърди, че не се е намесвал директно.