Всичко се развива по познат ни план. Първо предприятието сменя няколко собственика. После изпада в непоправимо тежко финансово състояние. След това съдът дава ход на дело по несъстоятелност. Назначават се синдици. По правило се освобождават неколцина отговорни ръководители. По традиция предприятието е структуроопределящо за икономиката на България – както бяха „Плама“-Плевен, „Химко“ - Враца, авиокомпания „Балкан“... Познато, нали? По сценарий следва борба между няколко обещаващи чуждестранни и много мощни „стратегически“ инвеститори – кой да разработи и изпълни оздравителния план за така ценното предприятие, като същевременно придобие собствеността върху него. Досега „Кремиковци“ следва изцяло сценария, като разликата е само в някои допълнителни „гарнитури“ от типа на ЦСКА. Изключение от досегашния сценарий се явява и кръвната връзка между стария инвеститор, който не си е отишъл съвсем, и новия, който пък не е влязъл – Прамод и Лакшми Митал. Също и фактът, че малкият Митал се усети навреме да емитира облигации и да прибере 325 млн. евро, които сега не ще да връща. Остава ни само да видим списъка на кредиторите. Тези на „Плама“ още имат да си прибират...