Балканизацията на Европа
Балканите отново са огнище на неприятности за Европа. На 15 юни Косово ще обяви пълната си независимост. НАТО обаче оставя сърбите да превърнат северните му чести в зона на безнаказана престъпност. През март в северния град Митровица сръбски главорези, въоръжени и изпратени от Белград, нападнаха силите на НАТО и ООН, убивайки един войник и ранявайки други 83-ма.
Денис Макшейн
„Нюзуик“
Балканите отново са огнище на неприятности за Европа. На 15 юни Косово ще обяви пълната си независимост. НАТО обаче оставя сърбите да превърнат северните му чести в зона на безнаказана престъпност. През март в северния град Митровица сръбски главорези, въоръжени и изпратени от Белград, нападнаха силите на НАТО и ООН, убивайки един войник и ранявайки други 83-ма. По-рано този месец по време на македонските избори полицията откри огън и уби политически активист, който изрази гнева си от отявленото попълване на избирателните урни с нереални бюлетини и от други груби нарушения на избирателния процес.
Реакцията на Запада е почти пълно мълчание. Преди повече от 100 години Бисмарк пренебрегна тегобите на региона със забележката, че Балканите не заслужават костите и на един померански гренадир. Днес ЕС, НАТО и ООН също им обръщат гръб. Липсата на решителност и достатъчно авторитетно ръководство им пречи да се занимаят с проблемите на Балканите. А сред тях е възраждащият се сръбски национализъм, който поставя балканското минало над европейското бъдеще. През 1999 г. НАТО се намеси решително в Косово, а две години по-късно и в Македония, за да обуздае враждебността на македонските националисти срещу етническите албанци. През 2001 г. генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън редом с дипломатите Крис Патън и Хавиер Солана обиколиха цяла Македония и принудиха славянското мнозинство да се отнася с уважение към малцинственото албанско население.
Косово вече не е приоритет
Косово обаче вече не е сред главните приоритети на НАТО и останалите международни институции. През март френските специални части не успяха да спрат сръбското нападение над сградата на съда в Митровица. Намесата на военните се отложи с дни, докато ООН и Париж полемизираха дали да се укротят сърбите с военна сила.
ЕС също отслаби натиска върху сърбите. Наскоро Брюксел оттегли искането си сърбите да предадат на трибунала в Хага касапина от Сребреница Ратко Младич. Досега това бе предварително условие, за да започнат преговорите за членство в ЕС. Нещо по-лошо, повечето страни от ЕС признаха правото на Косово да сформира собствено правителство, но Испания и Гърция се отцепиха и подкрепиха руската и сръбската непреклонност по въпроса. Испания допълнително подронва възможността за установяване на траен мир в региона, като помага на сръбските националисти да обезсмислят обявената косовска независимост. За целта страната поде дипломатическа кампания в Латинска Америка, която да разколебае лидерите в региона в решимостта им да признаят новосъздадената държава. От своя страна САЩ обещаха да отворят вратите на НАТО за съседа на Косово Македония. Но в края на мандата на Джордж Буш САЩ са дипломатически немощни, което дава на Гърция достатъчна увереност, за да препъва Вашингтон и да убие надеждите на Скопие със странния спор за името на държавата Македония.
Русия се намесва активно
В този властови вакуум се намества Русия, която открай време разглежда Балканите като свой заден двор и непрестанно се намесва в делата на района. За много от славяните на полуострова Русия си остава освободителят от османско иго. Днес Москва се стреми да разпростре влиянието си из целия регион в опит да докаже на Вашингтон и Брюксел, че отново е значим фактор в международните отношения. Черна гора се е превърнала в нещо като нова руска колония заради огромния поток рубли, с които се купуват имоти и бизнес активи в малката държава. Русия използва пари и енергийни договори, за да си купи подкрепа и влияние в останалите части на Балканите. Сръбските националисти говорят открито за сътрудничество с Москва и загърбване на заявените от Белград амбиции за еврочленство. ООН пък остави Русия да блокира прилагането на внимателно балансирания план на Марти Ахтисаари. В него бившият финландски президент описва как Косово може да постигне независимост и в същото време да осигури протекцията на сръбското и останалите малцинства.
Балканите се връщат към сектантския национализъм, манипулираните избори, мръсната икономика и политическия живот, разяден от корупция, шуробаджанащина и престъпност. Днес всеки трус в Югоизточна Европа се разнася из целия континент. Вместо да използва закона, за да громи наркотрафикантите, контрабандистите, измамниците в изборите и гангстерите, в момента желанието на страните от ЕС да спечелят благоразположението на Белград възкресява лошите навици на Балканите. Страни от ЕС, като България, Кипър, Гърция и Испания, открито се противопоставят на желанието на останалата част от съюза да позволи на Косово да се управлява само. Вместо да действат заедно, членките на НАТО и ЕС се чепкат помежду си и поставят националните си фиксидеи и интереси над общата европейска политика. Тази тенденция поражда страха, че вместо Балканите да се европеизират, постепенно Европа ще се балканизира.