Проф. Кръстьо Петков „Въвеждането на плосък данък с драстично ниска 10-процентна ставка е дъмпингово решение. Как другояче може да се конкурираме с развитите страни от ЕС, при положение че инфраструктурата у нас е зле, корупцията –висока, а правосъдието – неефективно.” Това заявиха от българския бизнес на кръгла маса, организирана в края на миналата седмица в София от фондация „Фридрих Еберт”. Изказването дойде в отговор на експерт от европейската Агенция за социално развитие, който изрази резерви към опитите да се заменя традиционният прогресивен с модния плосък данък. Досега три страни от ЕС са въвели фискалното изобретение - Румъния, Словакия и България. Съседите Македония, Босна и Русия също участват в експеримента. Изобщо оформя се цяла дъмпингова зона в бившия Източен блок, която отправя предизвикателство към западните финансови и социални системи. Предизвиканите засега не отговарят с контрамерки. Впрочем в нито една развита западна държава плоският данък не стои на дневен ред в реформите, включително и в САЩ, където се роди идеята за него! Ще се наложат ли източноевропейците в конкурентната схватка на полето на фиска, инвестициите и растежа? Според радетелите на плоския данък от правителствените лобита - да! Те виждат ползите от нововъведението в растящата събираемост на данъците, ограничаване на сивата икономика и пренасочване на спестените пари от по-богатите слоеве към високопроизводителни проекти. Засега няма убедителни доказателства, че всичко това се случва, и то благодарение на магическата фискална рецепта. Може би защото времето е кратко - Румъния е с 4-годишен стаж, а България едва навлиза в шестия месец на експеримента. Добре е да се изслушват инакомислещите още сега, когато има време за маневриране. Ако се окажат неправи, ще е за тяхна сметка. Но ако опасенията се сбъднат, в средносрочен план Източна Европа я чакат нови икономически сътресения с неприятни политически последици. Кои са те? Първо, плоският данък с радикално занижена ставка (под 10%) привлича капиталовложения, но най-вече от спекулативния бизнес. Логиката на инвеститорите е: плащай малко в приемащата страна и изнасяй печалбата в стабилни икономически региони. Източноевропейските икономики, доскоро привлекателни с ниската цена на труда, сега се рекламират като най-близкия данъчен рай. В първия случай губи наемният труд и расте прослойката на работещите бедни. Във втория страда държавният бюджет, защото спестените капитали се експортират, но растящите социални разходи остават национална грижа. За сведение на социалистите от тройната коалиция: неотдавна ПЕС се обяви категорично срещу плоския данък именно поради подобни причини. Второ, рано или късно официална Европа ще реагира срещу данъчните експерименти на новите членове. Вярно е, че фискалната политика и размерът на данъчните ставки са в периметъра на суверенните решения на всяка от страните в ЕС. Но не е за подценяване фактът, че посредством различни програми стотици милиарди евро се преразпределят от западните към източните икономики. Тези пари идват главно от данъкоплатците в Стара Европа. Няма как те да не окажат натиск върху местните политици субсидирането да се ограничи, щом новите членове чрез невиждано ниски ставки на корпоративния и подоходния данък се отказват с лека ръка от огромни местни постъпления в хазната. Дали строгите финансови санкции спрямо България (освен заради корупцията) не са първо предупреждение към любителите на нелоялната дъмпингова конкуренция? Щом се хвалиш, че бюджетните постъпления нарастват с 50% за само за пет месеца, а излишъкът за същия период надхвърля 1 милиард евро, редно е да попитат за какво са ти нови 7 милиарда евро субсидии. И то без гаранции, че ще ги похарчиш за перспективни и прозрачни проекти. Европа не прощава неплатени сметки. Вече го доказа със спрените трансфери по три стратегически програми.