Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Година и половина след влизането на страната ни в ЕС ББСС „Галъп интернешънъл” провери къде се поставят българите в сравнение с другите страни на Балканите – по-добре ли сме от съседите ни, по-зле ли сме? Темата е традиционна за „Галъп“ и сравнението с мненията на съгражданите ни отпреди 5 години, регистрирани при подобно проучване, е само по себе си интересно и показателно. Като цяло националното самочувствие на българите продължава да е много ниско и европейското членство не помага особено към този момент. Според общественото мнение почти всички държави на Балканите живеят по-добре от нас (Графика 1). 90% от българите смятат, че гърците (като най-стар член на ЕС на Балканите) живеят по-добре от нас. Но това, както се казва, е разбираемо и подкрепено с факти, не само с личния опит на сънародниците ни, които в последните 2-3 години откриха Гърция като място за почивка и туризъм. Единствено Албания и Македония са изостанали спрямо България в очите на сънародниците ни, и то не съвсем. 30% смятат, че и македонците живеят по-добре от нас, немалко са и отговорилите, че не могат да преценят. Интересен случай е Турция – страна с голям икономически растеж, но пък с много големи социални неравенства – 72% от българите смятат, че и турците живеят по-добре от нас. Истинската новина е коренната промяна в образа на съседката ни Румъния в сравнение с България. За 5 години почти тройно са се увеличили българите, които смятат, че румънците живеят по-добре от българите (от 24% през април 2003 г. на 70% през май 2008 г.). Свидетели сме на подобряване на цялостния образ на Румъния у нас. Освен че вече е част от Европа, напоследък в международното публично пространство за Румъния се говорят все положителни неща. България пък се споменава в чуждите медии главно с проблемите около европейските фондове, корупцията и неефективната съдебна система. Освен това румънците масово започнаха да идват по българското море и, изглежда, впечатляват българите с новите си коли и с платежоспособността си. Явно дискусиите от края на 2006г., в навечерието на членството на двете страни в ЕС, коя от двете съседки е по-напреднала и с какво точно, са останали в миналото, поне в очите на общественото мнение у нас. Можем само да се радваме, че българинът най-после откри съществуването на понастоящем една от най-големите страни в региона / 22 милиона население/, и то в позитивен план. Все пак традиционният български песимизъм може да ни изиграе в крайна сметка лоша шега. Повечето международни проучвания и на „Галъп интернешънъл“, и на „Евробарометър“ сочат, че между общественото мнение у нас и в Румъния има една основна разлика. И тя е, че каквито и проблеми да имат хората в нашата съседка, те предпочитат да насочват мислите и мненията си как нещата да се оправят, а не да се оплакват. За което заслужават уважение. Ниското самочувствие не е помогнало на нито едно общество да си реши въпросите, колкото и сложни да са те. Нито оплакванията, че някой друг е по-добре. Като цяло обаче българите остават изключително добронамерени към възможностите за европейско членство на страните от т.нар Западни Балкани. С почти 50% подкрепа сме „за” приемането на Македония, Сърбия и Черна гора и Хърватска в Евросъюза. Масовата нагласа на българите е, че разширяването на еврозоната по територията на Балканския полуостров ще е добре за нашата страна. Макар и да е възможно след време от подобно проучване да установим, че според хората у нас всички на Балканите са заживели вече по-добре от нас. Най-силна продължава да е подкрепата ни за Македония и тя е традиционна. Общественото мнение у нас остава резервирано само за възможното европейско членство на Турция и Албания. Впрочем по въпроса за Турция мненията са разделени и в самата страна, и сред големите страни - членки на ЕС. Изследването е проведено през първите десет дни на май, национално представително е и обхваща 1029 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.