Боян Чуков След посещението на руския президент Дмитрий Медведев в Казахстан и Китай светът с нетърпение очакваше първата задгранична визита на Запад на премиера Владимир Путин. Париж бе първата западноевропейска столица, която посети лидерът на „Единна Русия”. Владимир Путин през последните осем години като президент винаги влагаше много символика в посещенията си в чужбина. Този път „любимата” му Германия бе оставена на новоизбрания президент Медведев, а той отиде в страната на генерал Де Гол. Освен че по принцип Русия от средата на XIX век изпитва определени сантиментални чувства към Франция, с посещението си в Париж руският премиер показа изключителния акцент, който поставя Москва върху отношенията Русия-ЕС. Би могло да се каже, че именно това е основното послание, което прави Владимир Путин с френската си визита. Посещение „под лупа“ Естествено, коментаторите гледаха „под лупа” престоя на руския премиер във Франция. Все още не се разбира как точно ще се разпределят външнополитическите прерогативи между Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Засега е ясно, че няма да има прилика между премиера Владимир Путин и премиера Виктор Зубков. Още от самото си встъпване в длъжност Владимир Путин фиксира заседанията на своя кабинет - всеки понеделник в точно определен час. Той е същият, в който руското правителство бе викано всяка седмица в Кремъл да се отчита пред държавния глава. Ясно е, че става въпрос за повече от премиер. Поканата в новото руско правителство да се включи Юрий Ушаков, посланик на Москва в САЩ, подсказва, че външният министър Сергей Лавров ще се съсредоточи във взаимодействието си с президента по време на неговите посещения в чужбина. Руската външна политика ще бъде „поделена” между Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Президентът не се опитва да е началник Любопитно е да се отбележи, че миналата седмица Москва бе посетена от Бернар Кушнер, френския външен министър. Той даде интервю за вестник „Фигаро”, в което разказа за срещата си с новия руски президент в Кремъл и обърна внимание върху усещането си, че Дмитрий Медведев даже не се опитва „да изобразява началник”. Първата част от визитата на Владимир Путин в Париж включваше среща с френския му колега Франсоа Фийон в Матиньон. Били са разгледани големите руско-френски проекти, като създаването на самолета „Сухой Суперджет 100”, където от френска страна са партньори „Талес” и „Сафран“, влизането в Русия на големите френски производители на коли „Рено” и „Пежо-Ситроен”. Централен момент от визитата е била вечерята, която са дали президентът Никола Саркози заедно с Карла Бруни на руския си гост в Елисейския дворец. Въпреки предварителните шумни коментари, че с идването на власт на заместника на Жак Ширак в руско-френските отношения ще се появи спад, тези очаквания не се оправдаха. Напротив, именно добрите лични отношения между Владимир Путин и Никола Саркози показаха, че един западен енергиен гигант, като „Тотал”, може да бъде допуснат до огромното руско газово находище Щокман. Въпросът за участието на „Тотал” бе решен в резултат на един телефонен разговор между двамата държавни мъже. На срещата си с френските журналисти Владимир Путин отново е показал самочувствие и бърза реакция. Темата за правата на човека, която преди години бе „болезнена” за руските държавни мъже на Запад, започна да се превръща в бумеранг. На зададения му въпрос за правата на човека в Русия Владимир Путин е предложил на питащия журналист „да задълбае по този проблем във френските затвори”. Москва и Брюксел търсят общ език Очевидно е, че в Елисейския дворец двамата държавни мъже са обсъдили и предстоящата среща Русия-ЕС на 26-27 юни в руския град Ханта-Мансийск. Там ще бъдат продължени преговорите по новото базово споразумение за партньорство и сътрудничество между Москва и Брюксел. В случая, задълбочавайки двустранния диалог между Русия и Франция, Путин си оставя резервен ход, при условие че от страна на Полша и Литва отново се появят желания да се спъват преговорите и да се налага вето. В действителност Русия и ЕС са обречени да намерят общ език както в енергийната политика, така и по всички останали проблеми. Сложността идва от факта, че грандовете, като Франция, Германия, Италия, Испания, имат позитивен директен диалог с Русия и няма да тръгнат постоянно да превръщат двустранните отношения, например между Русия и Литва, в проблем, който парализира целия Евросъюз. Има всички основания да се смята, че с поемането на председателстването на ЕС от Париж и отличните отношения Саркози-Путин се очаква активизиране на диалога Москва-Брюксел.