„Индипендънт“ Срещата на върха на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) в Рим изобщо не разгледа някои от най-сериозните скрити причини за повсеместното повишаване на цените на храните. Истина е, че благодарение на форума Световната програма по прехраната получи допълнителни продоволствени помощи за $3 млрд. Ислямската банка за развитие обеща да предостави 1,5 млрд. долара за увеличаване на производството в най-бедните държави. Но след като на конференцията се каза, че за осъществяване в развиващите се страни на нова "зелена революция" в духа на 60-те години на миналия век ще са нужни към 20 млрд. долара годишно, споменатите по-горе суми едва ли са причина за особена радост. Делегатите не успяха също да се договорят за общ подход към биогоривата. Пламенната защита на бразилската програма за биогорива от президента Лула да Силва на форума е разбираема. За Бразилия етанолът от захарна тръстика е традиционен и необходим заместител на скъпия бензин. Втурването на Запада към биогоривата през последните години обаче е плод не на необходимост, а на избор. Причината САЩ и Европейският съюз да пристъпят към разгръщане на широки програми в областта на биогоривата е, че по-удачно от политическа гледна точка е да плащаш на земеделците да произвеждат култури за биогорива, отколкото да насърчаваш шофьорите да пестят гориво. Междувременно, основна жертва на тенденцията най-плодородните земи по света да се ползват за “отглеждане” не на храни, а на гориво, си остават бедните. Производителите на биогорива твърдят, че реколтата е повлияла върху повишаването на цените тази година само в рамките на 2-3 процента, но картината става съвсем различна, когато се направи разбивка по отделните култури. Докато производството на биогорива има пренебрежимо отражение върху цената на ориза и пшеницата, при царевицата и маслата от семена то е причина за една трета от увеличението на цената. Срещата в Рим не обсъди и въпроса за субсидиите и тарифните системи, които изкривяват световните земеделски пазари и поставят в крайно неизгодно положение дребните фермери в развиващите се страни. Близо 850 милиона души по света страдат от хроничен глад, а заради покачването на цените други 100 милиона се озовават на ръба на недохранването. При все това Общата земеделска политика на ЕС и американският законопроект за земеделието си остават светая светих в очите на богатите държави. Пътят за решаване на глобалната криза с цените на храните са значителните инвестиции чрез агенциите на ООН в селскостопанското производство в бедните държави, премахване на субсидирането на земеделието в богатите страни и налагане на мораториум на създадените наскоро програми за производство на биогорива (поне докато световното производство се увеличи достатъчно, че да покрие недостига). Позорното е, че след края на срещата на върха участниците бяха само привидно решени да се преборят с бездействието.