Нещо интересно в Харвард
В речта си пред завършващия курс студенти в Харвард Бен Бернанке на два пъти цитира рапъра Али Джи. Разбира се, направи го само за да се разграничи от комиците, говорили преди него. (Шефът на Федералния резерв говори след актьора Саша Коен от известния филм „Борат“, а миналата година беше бившият президент Бил Клинтън.)
The New Yourk Тimes
В речта си пред завършващия курс студенти в Харвард Бен Бернанке на два пъти цитира рапъра Али Джи. Разбира се, направи го само за да се разграничи от комиците, говорили преди него. (Шефът на Федералния резерв говори след актьора Саша Коен от известния филм „Борат“, а миналата година беше бившият президент Бил Клинтън.) Речта на Бернанке е в най-стария и богат американски университет, оглавяван за първи път от жена президент - Дрю Фауст, под чието ръководство Харвард увеличи финансирането си и получи 100 млн. долара дарение от сър Дейвид Рокфелер.
В речта си „Икономическите предизвикателства: 1975 г. и сега“ председателят на Федералния резерв, който е харвардски възпитаник от випуск 1975-а, се спря основно на производителността и цените на петрола. „По правило централните банкери не си служат с оръжието на сатирата, така че програмата ми максимум за тази лекция е „донякъде увлекателна“. (Въпреки предложението на студентите, той не се появи облечен в дрипи.)
54-годишният шеф на Фед говори на същото място, където Джордж Маршал, бившият държавен секретар на САЩ, предложи историческата помощ за разрушената от Втората световна война Европа, известна по-късно като плана „Маршал“.
Ето някои от коментарите му:
За последиците от високите цени на петрола – по негово време и сега
Голям брой икономически проучвания се занимават с въпроса защо настоящият ефект на петролните шокове върху инфлацията е относително слаб. Фактор, който илюстрира тезата ми за приспособимостта и гъвкавостта на американската икономика, е отчетливият спад в енергийната й интензивност от 70-те години насам. От 1975 г. до днес в Съединените щати енергията, необходима за производството на даден обем продукция, е паднала почти наполовина. Този сериозен напредък в енергийната ефективност е в резултат не толкова на правителствени програми, колкото на мерки, предприети от домакинствата и предприятията - в отговор на по-високите цени на енергията. В това число влизат значителни инвестиции в енергоспестяващи транспортни средства и оборудване. Именно това подобряване на енергийната ефективност е една от причините, поради които поскъпването на суровия петрол днес нанася по-малко вреда на американската икономика, отколкото през 70-те.
За производителността през 70-те години
През 1776 г. Адам Смит пръв посочва, че в дългосрочен план жизненият стандарт на една страна се определя основно от производителността на работната сила. Трудно е своевременно да се засекат промените в икономическите тенденции. Повечето икономисти и отговорни за политиката лица оцениха реалната степен на забавяне на продуктивността чак в края на 70-те години на миналия век. Това тласна тогавашните лидери към твърде свободна парична политика. Последвалото прегряване на икономиката влоши проблема с инфлацията през това десетилетие.
За производителността от средата на 90-те до днес
Влагат се неимоверни интелектуални усилия в опит да се обяснят последните резултати на производителността и да се предвиди бъдещото й развитие. Една от ключовите констатации на изследователската дейност е, че за да имат икономически ефект, технологичните нововъведения трябва да бъдат превърнати в успешни търговски приложения. За този процес способстват конкурентна система, основана на пазарните принципи; гъвкавият капиталов и трудов пазар на страната; традиции в предприемачеството и технологичните й предимства (за които Харвард и други университети имат жизненоважен принос). Инициативата на частния сектор бе ключовият фактор за ускоряването на растежа на производителността. Трябва да отбележим обаче, че правителствената политика беше конструктивна – донякъде чрез подпомагане на изследванията, но най-вече чрез насърчаване на икономическата конкуренция.
За нарастващото икономическо неравенство
Как трябва да действаме относно нарастващото икономическо неравенство в глобален план? Отговорът на този въпрос неминуемо изисква изготвянето на някои обективни преценки и избирането на компромисен вариант. Възприемането на подход, който спъва динамиката на нашата икономика обаче, би бил стъпка в грешната посока. Разбира се, новите технологии и увеличеният обем на международната търговия могат да доведат до болезнени промени - някои хора губят работните си места или пък търсенето за специфичните им умения просто намалява.
Търговските потоци и въвеждането на новите технологии не бива да се възпрепятстват, тъй като в една по-далечна перспектива това ще нанесе далече повече вреда, отколкото полза.
В краткосрочен план по-добрият подход е да се въведат политики, които да помагат на ощетените от икономическата промяна. Така не само ще окажем помощ на нуждаещите се, но и ще осигурим обществена подкрепа за икономическата гъвкавост, която е толкова важна за благоденствието. В дългосрочен план, най-добрият начин за подобряване на икономическите възможности и за редуциране на неравенството е да се подобрят образователните достижения и уменията на американските работници.
За любимия му отбор „Бостън Ред Сокс“
В деня на завършването ми на Харвард президент на страната бе Джералд Форд, а един многообещаващ млад мъж на име Алан Грийнспан бе негов главен икономически съветник. (По-късно Грийнспан оглави Управлението на Федералния резерв на САЩ и остана там в продължение на мандатите на четирима американски президенти – бел.ред.) Само седмици по-рано от Сайгон с хеликоптери бяха евакуирани и последните американци. И нещо по-приятно - „Ред Сокс“ бяха на път да спечелят Американската лига. Избягах от университета, за да отида на техен мач от Световните серии срещу „Синсинати Редс“. „Ред Сокс“ се доближиха мъчително близо до титлата в шампионата, но в последния момент изпуснаха победата – нещо, което им се бе превърнало в навик. В това отношение, както и в някои други (като примери ми хрумват дискомузиката и камъните домашни любимци Pet Rocks), много неща са се променили към добро. Всъщност това е лайтмотивът на коментарите ми пред вас.
За „Ред Сокс“ 1975 г. бе доста сполучлива, но не и за американската икономика.