Асошиейтед прес Сега, когато Хилари Родам Клинтън "пуска въдици", че иска да стане вицепрезидент на Барак Обама, възниква въпросът как двама съперници с ледени взаимоотношения и техните враждуващи лагери биха могли да се обединят, без да си избодат очите. Да си представим как би изглеждало положението зад кулисите, в случай че се сбъдне "бюлетината мечта" на демократите. Положението засега изглежда доста неловко Довереници и близки сътрудници на Клинтън започнаха смело да я гласят за пост номер две още преди да са признали, че се е провалила в битката за пост номер едно. Самата Клинтън заяви, че е склонна да приеме. Месеци наред тя подиграваше съперника си, че още има жълто около устата, а себе си представяше като човека, на когото може да се има доверие, че ще се справи с всяка криза посреднощ в Белия дом. Ако там влезе двойката Обама-Клинтън, той ще е този, който ще вдигне телефона в 3 часа през нощта. Тя може и да не се събуди. На свой ред Обама обрисуваше Клинтън като представител на друга епоха, а себе си - като човека на новото време, категорично скъсал с всичко минало и демоде във Вашингтон. Той горял от нетърпение да предложи свой екип, да внесе "промяна" - мотото на кампанията му. А да не забравяме и Бил - мъж с дълбок опит, откровено лично мнение и наследство, обременено от повече негативи, отколкото може да побере товарен вагон. Дори и при това положение обаче някои демократически стратези направо се облизват пред перспективата Обама и Хилари Клинтън да обединят сили. Те са се втренчили в електоралната сила на Клинтън и изобщо пренебрегват бъдещата атмосфера в Овалния кабинет. Лагерът на Обама се опитва да потуши спекулациите около вицепрезидентската номинация, които заплашват да засенчат историческото му постижение като първия чернокож президентски кандидат. Но се старае да го прави по начин, който да не е обидно пренебрежителен към нея и да не изключва шанса постът да й бъде предложен. Те не могат да си позволят да я пренебрегнат, или по-точно да пренебрегнат над 17-те милиона гласоподаватели, които я подкрепиха, включително работническите маси на "сините якички" в колебаещите се щати, испаноезичните и по-възрастните гласоподаватели, особено жените. Обама подбираше думите си изключително внимателно, когато говореше за Клинтън със свои поддръжници. Той се обръщаше директно към тях, а всъщност говореше на нейните привърженици: "Можете да бъдете спокойни, че когато най-накрая спечелим битката за всеобщо здравеопазване в тази страна - а ние ще я спечелим със сигурност, - нейната роля ще бъде ключова за тази победа." Двамата трябва да си поговорят сериозно Клинтън, разбира се, вече е водила тази битка за друг президент – нейния съпруг - и я загуби. Да не говорим, че според нея планът на Обама за здравните грижи, който не предвижда задължително всеобщо обхващане на населението, имал сериозни недостатъци. Обама умишлено не спомена в какво качество тя би могла отново да си опита късмета в битката за здравеопазването. Едва ли самият той го знае. Двамата с Клинтън тепърва ще трябва да си поговорят сериозно. Сенаторът от Илинойс е прочут с готовността си да се среща с трудни хора, дори с твърдолинейния, покровителстващ тероризма, разработващ ядрени оръжия, антиамерикански настроен президент на Иран. Само че сядането на една маса с Клинтън едва ли ще се сбъдне скоро, след като само преди няколко дни Обама предложи това да стане след като нещата се поуталожат. Може би още не са уточнили предварителните условия. След като във вторник си осигури номинацията на демократите, той й се обади по телефона, но не успя да се свърже и остави съобщение. Тя отвърна на обаждането му по-късно. На следващия ден двамата случайно се срещнаха зад кулисите, докато изнасяха речи на конференция във Вашингтон. Обама обеща, че ще имат разговор през "следващите седмици". Изобщо неловко положение. А и да не забравяме за Бил. (По БТА)