Андрей Райчев Победата на г-н Обама на предварителните избори за кандидат-президент от демократите показва нещо изключително важно и утешително: демокрацията все още е силна, има много ресурс в себе си. Хората могат да поискат заедно промяна. Хората могат да постигнат промяна. Не идеализирам кандидата, за когото фактически не знаем нищо, освен че не е от истаблишмента и че е черен. Феноменът „Обама” обаче все още не е личност, а масовидно явление: Първо: Обикновените хора събраха десетки и десетки милиони долари – по пет, по десет, по сто. Второ: Дълбоко отвикнали да гласуват и изобщо да вярват на политиката се впуснаха едва ли не в агитация. Трето: Интелектуалците и младежите, особено студентите, за пръв път от години и години почувстваха някаква роля извън декоративното присъствие. Към това, разбира се, трябва да добавим и една висока оценка за жизнеспособността на Съединените щати. Части от елита на тази „нация” (а по-скоро субконтинент) са способни на радикално новаторство (само си припомнете, че клановете Кенеди, Картър и мн. други решително застанаха зад първоначално абсурдната кандидатура на цветнокожия сенатор). Американците като цяло излъчиха мощен самокритичен импулс. Все симптоми, показващи способност за развитие, желание да си друг... Сега възникналата ситуация по нещо напомня драматичните избори в Германия, когато немците избираха между Кол и Шрьодер. Помня, тогава Александър Андреев написа хубав текст, че това е чисто състезание между две Германии: класическата, солидна, малко смешна, ъгловата, добросъвестна. И новата – подвижна, весела, малко цинична, енергична и обновяваща се. Америка е пред сходен избор. Най-хубавото е, че и г-н Маккейн, и г-н Обама са новодошли. Нито зад единия, нито зад другия стои „машината”. Тоест, изборът е чисто идеен, американците ще трябва да изберат между себе си себе си: какви са, какви искат да бъдат, какви искат да ги вижда светът. От което би трябвало да следват няколко неща: - ще видим безпрецедентно високо участие на хората на изборите; - ще видим много напрегната борба, с огромно внимание от страна на целия свят, особено на Запада; - и най-важното: ще видим раздвоена Америка, както в началото на 60-те години на ХХ век, както през 60-те години на ХІХ век. Впрочем, и в двете посочени исторически конфликтни епохи (краят на маккартизма и краят на робовладението) побеждават добрите и миг след това следва екзекуция на новия президент, на символа на промяната. Да не дава и сега господ последното. А извън „чукането на дърво” много ще зависи от това каква личност ще се окаже г-н Барак Обама. Дано излезе читав човек, както ни изглежда в момента. Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с Радио „Дойче веле” Други текстове от същия автор: www.raichev.org За отзиви и коментари: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.