Тоталният провал на „Кремиковци“ и на ЦСКА под ръководството на изплувалия от партийните среди бизнес мениджър Александър Томов нагледно илюстрира сбъркаността на българския модел. По света хората се доказват първо на работното място, като покажат колко добре развъртат парите, независимо дали са техни или чужди. И когато цялото общество се убеди, че са оправни стопани, подобни люде ги канят по бордове, по училищни и университетски настоятелства, в кметствата, в политиката. У нас е точно обратното. Нашенецът влиза в политиката, за да натрупа състояние по най-баламския и вреден за държавата начин. С комисиони, далаверки, заменки, прокарване на чужди интереси под чадъра на партийните централи. И ако тези шмекерии са текуща практика в нашия обществен живот, когато със същия инструментариум се излезе пред авторитетни институции, независимо дали става дума за Европейския съюз или УЕФА, бързо гърмим. В бизнеса просто няма място за кокошкарство, както става в политиката. Това е големият урок с неразбориите около ЦСКА. Едва ли Томов е действал целенасочено срещу интересите на отбора. Той просто е продукт на една порочна система. Дано неговият случай ни накара да се замислим колко подобни събратя има спуснати по бордове и фирми и какъв мениджър може да бъде партиецът. Европа ни вади нов червен картон. Но май е време и други да поемат към съблекалните.