За македонците всички други освен тях самите са виновни за проблемите им. Не получиха покана за НАТО заради спора за името с Гърция например. Сякаш името автоматично ще премахне същинските пречки за членството им в НАТО и в Европейския съюз. Парламентарните избори в неделя добре ги очертаха – стрелба, насилие, при това между етнически албанци. Резултатът е, че едната албанска партия измести другата по брой на депутати. Иначе ВМРО на Никола Груевски си остана първа сила, а социалистите – втора. Но управляващите в Скопие трябва да си решат етническия въпрос, преди да се заюркат пак към евроатлантическите институции. Те би трябвало да знаят, че при наличието на такъв проблем светлото европейско бъдеще ще е само химера. Така че вместо да си губят времето в прекрояване на граници и присвояване на история, властите трябва да усмирят албанските бунтари и да докажат на гражданите си, че живеят наистина в държава, а не в някаква територия. А след като са допуснали един от тях - Али Ахмети, да стане лидер на очертаващата се трета политическа сила, тогава да го научат на демокрация. На такава демокрация, за каквато претендират, че са постигнали.