На полигона „Змеево“ край Стара Загора май става нещо нередно. Може би се изгарят опасни за хората субстанции, за които властта не съобщава на обществеността. С това усещане останаха слушателите на предаването на БНР „Неделя 150“ от репортажа от града. Подобно предчувствие можеше и да не се появи, ако нямахме горчивия спомен от Русе. През 1988-1989 г. градът бе редовно обгазяван от предприятие на територията на Румъния, но заради българо-румънската дружба официалните власти мълчаха и забраняваха на семействата с малки деца да се преместят да живеят в друг град. Тогава беше създаден Русенският комитет, чиято цел бе да се даде гласност на проблема с обгазяването на града. По-късно той се превърна в един от центровете на опозицията срещу властта на управляващата тогава БКП. Днес проблеми с гласността нямаме, но усещането за дежа вю - вече видяно, не ни напуска. Заради склонността на управляващите да се пристрастяват към държавата, която са обявили за братска. Преди – със Съветския съюз и братските социалистически страни, сред които и обгазяващата ни Румъния. Сега – към НАТО и страните - членки на алианса. Затова и днес звучи толкова актуално перифразата „Помни Русе, мисли за Стара Загора!“