Марчела Абрашева, Галъп Интернешънъл, специално за „Класа“ По проблема за съдържанието на училищното образование – какво и как трябва да учат децата, за да бъдат модерни хора, мненията са разнопосочни. Този най-важен и по-същество най-труден дебат за посоките на бъдещо развитие на средното ни училище едва сега започва. Има обаче един друг въпрос, по който според общественото мнение няма въобще нужда от дебати. Става дума за реда и дисциплината в училище, или, по-общо казано, за спазването на правилата от всички участници в процеса : ученици, родители, учители, директори. Над две-трети от българските граждани са на мнение, че отношенията вътре в училището ни са в сериозна криза . Също толкова единодушно се посочва и рецептата : въвеждането на строг ред и дисциплина в училище, която да се спазва от всички. Това сочат данните от специалното социологическо проучване по темата, проведено от ББСС Галъп Интернешънъл по поръчка на в. „Класа“. Ако това ви се струва невероятно, или ви намирисва на репресия и връщане назад, погледнете данните. Подобно единодушие можете да срещнете само при отговори на въпрос от типа „ искаш ли да си богат, здрав и красив”. Общественото мнение е убедено, че : - В училище има насилие, и то доста редовно, не само между учениците, но и от учители към ученици и обратно. Учениците не уважават учителите, и учителите не уважават учениците, без връзка с любовта към изучаваните предмети или липсата на такава. - Нещо по-страшно : не учениците се боят от учителите, а обратното ! - Всичко това ескалира в последните години, не е естественото състояние на нещата. Тезата „децата винаги са буйни, а учителите могат и да си изпуснат нервите, какво толкова” не издържа. Нито една от въвлечените страни няма легитимно извинение в очите на обществото. Нищо да не се прави по въпроса - също. В този смисъл данните очертават един съвсем отделен от всички останали проблем : слабостта на училището като институция със собствени правила и ред, който трябва да се отстоява. Не от министъра, премиера, ЕС и НАТО, а – на първо място – от училищните ръководства. Сетне от самите учители , и – нещо много важно – от родителите. Може би ви се е случвало да попаднете на правилник за вътрешния ред в училище, в който родителите -срещу подпис- любезно се уведомяват, че училището много ги моли да не прескачат оградата на училищния двор ? След като го пише, вероятно някои родители вече са се изявили в дисциплината прескок. И това все пак е в кръга на смешно-тъжните подробности, които не са толкова важни. Има далеч по-сериозни форми на родителски своеволия, меко казано, върху учители и директори. „Липсата на възпитание” е само върхът на айсберга, в който нито учителите, нито учениците се чувстват в училище като в нормална институция, в която всеки има определени права, задължения и нарушаването им е последвано от незабавна санкция – независимо каква. Това има малко общо и с нивото на учителските заплати. Просто е съвсем отделен, при това – в очите на обществото – решим проблем. Въвеждането на униформи, оценки за поведение, забрани за пистолети или дори мобилни телефони в час може и да изглежда крайно, но среща разбиране и подкрепа тъкмо защото докосва оголен нерв. Обществото ни е убедено, че училището а/, трябва и б/ може, стига да иска, да се държи като институция. За това то се нуждае, обаче, от ясни и прости разписания какво е мястото на всеки в тази институция. И най-вече – кой е авторитетът, който безусловно гарантира правата, за да търси после и отговорности. Това може и да се окаже , освен директорът на училището, училищното настоятелство - една нова за обществото ни форма. Истинската новост в данните са мненията за възможната роля на учениците и учителите в управлението на училищния ред. Забележете, 80% то анкетираните настояват за правото на родителите на активно участие в ръководството на училищните дела! Нещо повече, на фона на общите нагласи за въвеждане на почти драконовска дисциплина „ както преди 20 години”, мнозинството българи настоява и учениците да имат институционализираното право да протестират срещу учители в училище! Нещо, което със сигурност не е било присъщо на училището ни отпреди 20 години. Затова е съвсем ясно : исканията за строг училищен ред, охраняван от всички участващи в него, всъщност тласкат училището ни напред, а не назад. Изследването е проведено през първите десет дни на май, национално представително е и обхваща 1029 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.