Сп. "Икономист“ В ЕС риториката често пъти предхожда действителността. Още в зората на ЕС неговите създатели следваха принципа, че там, където се започва с високопарни приказки, при малко късмет ще последват и фактите. Понякога обаче пропастта между това, което говори ЕС, и онова, което неговите граждани чувстват дълбоко в душите си, се увеличава до опасни размери. Да вземем например въпроса за прилагането на законите в разширения до 27 страни-членки Евросъюз. Официално се смята, че всички членки на клуба са поели един и същ ангажимент да се придържат към европейските закони, както и към неясните добродетели на европейските ценности. Но дали някой вярва, че българските съдии като цяло са толкова решени да се справят с организираната престъпност, колкото са например техните шведски колеги? От 2001 г. насам в България са извършени 120 поръчкови убийства и нито едно от тях не е разкрито. Това лято Европейската комисия ще публикува докладите си за съдебните системи в България и Румъния (и двете държави са на "изпитателен срок" до края на 2009 г.). Междинните доклади от февруари за напредъка на тези две страни изобщо не бяха ласкави. ЕК тогава заключи, че България не е показала убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и с организираната престъпност. Представителна извадка от 10 очебийни дела срещу мафията, регистрирани между 2000 и 2007 г., показва, че само едно от тях е приключило. Българските митнически власти, на които беше наредено да подложат на строг контрол корумпираните си служители по границите, пък предложиха вариант за извършването на годишни проверки. Междинният доклад за Румъния откри по-малко смразяващи кръвта факти, но повече цинизъм. Оказа се, че "процедурни грешки" са възпрепятствали разследванията за корупция срещу настоящи и бивши министри. Румънският парламент прие значителни промени в закона за криминалните разследвания. Сериозна санкция Сред промените е и изискването заподозрените да бъдат информирани предварително, ако техните телефони ще бъдат подслушвани. След направените промени незаконното присвояване на сума, по-малка от 9 милиона евро, вече се смята за дребно престъпление. Под силния натиск на ЕС сега румънският парламент преразглежда този закон. ЕК вече спря десетки милиони евро финансиране за България от опасения за злоупотреби. Ако не бъде констатирана сериозна промяна, следващият доклад може да препоръча замразяване на милиарди евро. ЕС също така има силата да отмени признаването в другите еврочленки на българските и румънските съдебни решения. А това вече ще бъде доста сериозна санкция. Малцина обаче очакват, че ще се стигне точно до тази санкция. Европейски служители признават, че има противоречие в това да се иска от хората в ЕС да имат доверие в новите страни-членки, а същевременно Брюксел да публикува унищожително критични доклади за тях. Те обаче предупреждават, че няма да има полза от отнемане на правото на взаимното признаване на съдебните решения. Защото в този случай корумпираните съдии само ще се усмихнат снизходително, докато реформаторите, които се опитват да променят системата отвътре, ще загубят подкрепа. Румъния, България, както и няколко страни, приети през 2004 г. в ЕС, започнаха да се отклоняват от прилагането на закона почти веднага, след като влязоха в съюза. Дали подобни отклонения от правия път не са доказателства в подкрепа на твърденията на онези, които казват, че разширяването е било прибързано? Защитниците на процеса на европейското присъединяване казват "Не". Най-добрият аргумент в подкрепа на това, че на такива страни като България и Румъния беше позволено да влязат в ЕС по-рано, отколкото по-късно, е може би този, който звучи най-непретенциозно. Ако те бяха оставени да чакат още няколко години, това нямаше да доведе до нищо добро. Само един поглед към останалата част от Западните Балкани показва, че реформите могат да се извършват по-лесно в страни, които са в ЕС, отколкото в тези, които са отвън. (По БТА)