Андрей Райчев Една от причините г-н Борисов толкова лесно и бързо да отнеме от сините техния електорат е свойството на сините лидери да започват всяка своя политическа ария с горно „до”. Те за „здрасти” употребяваха и употребяват категории като „национално предателство”, „фалшиви избори”, „гигантско престъпление”, „национален грабеж”, „икономическа катастрофа” и т.н., и т.н. И тук изобщо не коментирам ефекта „лъжливото овчарче”, т.е. елементарният факт, че подобно кресчендо изхабява лидерите и тяхната политическа линия. Още по-лошото за този вид политици е, че сините така крещят от първия момент, че просто не са в състояние допълнително да повишат тон! Просто няма накъде... Най-пресният пример е последният очакван европейски доклад за България. Че докладът ще бъде критичен – ще бъде. Но сините критици на правителството така нагнетиха нещата, че почти със сигурност обезпечиха успех на г-н Станишев дори след неприятен доклад. Защото в доклада няма да има замразяване на членството на България (това е сигурно, не се и обсъжда подобна възможност). Също почти сигурно няма да има и предпазна клауза за правосъдие и вътрешен ред (не се вижда политическа подкрепа за подобно нещо от основни европейски фактори). Вероятно ще има остри забележки и ограничения за парите по ФАР. И това никак не би било малко като удар по правителството. Стига обаче противниците му да не бяха предварително подготвили обществото за значително по-големи неприятности. Сега, в резултат от „горното до” – нещата ще изглеждат като едва ли не приятна изненада за България. Мога да приведа и още десетки подобни примери – за излишни пропагандни преувеличения, довели десните до обратен на замисъла резултат. Защо обаче? Дали стават жертва на собствената си пропаганда? Един вид – толкова дълго обсъждат помежду си колко зле е противникът, че накрая сами си вярват и излизат пред публика с абсурдни хиперболи? Може и да има такъв момент, макар той да би бил доста компрометиращ за интелектуалните качества на сините лидери. По-скоро обаче главната причина е структурна: От самото начало в тогава все още единното СДС се образува капан при селекцията на лидерите. Самата им селекция минаваше през процедура на радикализация. Те се надцакваха по антикомунизъм и който по-силно крещеше „Долу БКП!”, той се оказваше победител във вътрешните битки и междулидерски борби. Така умерено изказващите се постепенно отпаднаха. „Горното до” стана доминиращ стил, естество на синята реторика. Ето защо, когато г-н Бойко Борисов започна да създава новия, вече не антикомунистически по сърцевината си десен език, той получи особена бонификация. Спокойният му изказ, липсата на крайни съждения, отказът от еднозначни политически квалификации на противника, възможността за нюансиране като резултат от горното – всички тези, Бога ми, естествени похвати и обороти, заприличаха едва ли не на революционна иновация! Като добавим личния чар и безспорната харизма – нищо чудно няма, че именно неговите думи – а не на лидерите на бившето единно СДС – закънтяха в съзнанието на десния избирател. Се ла ви. Който каквото сам си направи – никой друг не може да му направи! Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с радио „Дойче веле” Други текстове от същия автор: www.raichev.org За отзиви и коментари: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.