В. "Монд" От безкрайната кампания на първичните избори ще се запомни поне безспорното активизиране на американската демокрация. За да намерят приемник на най-непопулярния президент, откакто съществуват проучвания на общественото мнение, американците се мобилизираха в най-голяма степен от избирането на Джон Кенеди през 1960 г. Това важи с особена сила за младите хора и етническите малцинства, конкретно чернокожите, при които избирателната активност е традиционно ниска. Тази година те масово се записаха в избирателните списъци, за да могат да гласуват на първичните избори. В тях гласовете им често бяха решаващи за победата на Барак Обама. Но това важи и за същинските избори. В средата на май в Мисури мобилизацията на чернокожите направи възможна победата на демократичен кандидат за Камарата на представителите в избирателен район, който солидно се държи от републиканците. Последните нямат нищо против да използват расовия фактор, повече или по-малко дискретно, за да препречат пътя на първия сериозен чернокож претендент за Белия дом. Без твърде много скрупули така постъпи и екипът на Хилари Клинтън. Трудно е да се прецени въздействието на тази маневра. В проучванията на общественото мнение не е "политически коректно" човек да заявява, че никога няма да гласува за чернокож. Затова "расисткият" компонент вероятно е подценен, както преди време при вота за Националния фронт във Франция. Все пак първата си победа Барак Обама удържа в Айова - щат с 95 на сто бяло население. При белите гласуването за Обама се улеснява, ако липсват чернокожи в региона им, но става проблем при смесено население. Парадоксът с финансовите ресурси Няма особено съмнение в това, че сенаторът от Илинойс ще се затрудни да привлече избирателите от бялата средна класа, които масово гласуваха за Хилари Клинтън на тазгодишните първични избори. Поддръжниците му с безпокойство си спомнят президентските избори през 1972 г. Демократическият кандидат, сенаторът Джордж Макгавърн, разчиташе на елитите, малцинствата и младите. Той бе пометен от Ричард Никсън. Най-пламенните поддръжници на Барак Обама са в тези категории. Но не само. Друго доказателство за жизнеността на американската демокрация бе дадено от събраните от кандидата финансови ресурси. Това може би е парадокс, защото значителните суми, които се харчат в предизборни кампании, често се сочат като недостатък на американската политическа система. Ако обаче Барак Обама е получил 240 милиона долара (от тях 30 милиона само през април), той дължи това преди всичко на хората с ниски доходи - повече от един милион души, които са дали средно по 200 долара, често дори само 10 или 20 долара, и ще продължат да финансират същинската кандидатпрезидентска кампания. Разбира се, има удари под кръста, отрицателни реклами по телевизията, пускани от обкръжението фразички и големи партийни машини, които хвърлят една по-малко идилична светлина върху изборите. Остава си обаче факт, че тази година изпъкнаха трима нетипични и понякога неочаквани кандидати. При републиканците ветеран от войната във Виетнам, който вече беше опитал късмета си през 2000 г. и не беше избор на управляващите. При демократите жена, която наистина се смяташе за "неизбежен" кандидат, но все пак бе сериозна промяна във властващия мачизъм, и афроамериканец, чиито шансове далеч не са за подценяване. Обаче внимавайте! Не казвайте на американците, че Европа гласува за Барак Обама. Това би могло да му коства победата.