Иван Р. Тодоров, анализатор, „Политикъл кепитъл-България“ Миналата работна седмица завърши с лошата за България новина за нарастваща заплаха от ново замразяване на европейски средства. В петък агенция Ройтерс, позовавайки се на неназован вътрешен източник, разпространи информацията, че Европейската комисия (ЕК) се доближава все повече до решение да спре еврофинансирането за страната заради липсата на напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. Малко по-късно еврокомисарят по регионалната политика Данута Хюбнер и говорителят на ЕК Майкъл Лий опровергаха тази вест, заявявайки, че това са по-скоро спекулации, свързани с очаквания през юли мониторингов доклад. Те обаче не отрекоха, че за ЕК са изключително важни проблемите с корупцията или потенциалните случаи на злоупотреби в страната, както и гаранциите за справянето с тях, които трябва да дойдат от страна на българското правителство. Междувременно редица влиятелни западни издания, като Times, The Economist, Die Presse и т.н., публикуваха през седмицата критични материали по отношение на забавянето на реформите в България и Румъния след еврочленството и липсата на достатъчна воля сред управляващите в двете държави за справяне с посочените от Европа недостатъци. Юлският доклад на ЕК – плод на политическо решение В крайна сметка съдържанието на юлския доклад на ЕК, както и досега, ще е плод най-вече на политическо решение, но все по-ясно става, че търпението на европейските ни партньори е на границата на пълното изчерпване. Поради това от действията на българската страна в следващите няколко месеца зависи много как ще бъде гледано на страната занапред в Европа – като на партньор, който съзнава недостатъците си и се стреми да ги поправи, или като на “обичайния заподозрян.” Занапред обаче негативите от втората опция едва ли ще се ограничават само до поредното размахване на пръст от ЕК и посочване на слабостите с надежда най-накрая не само да се поеме обещание, а да бъде сторено нещо за преодоляването им. Да си припомним думите на Жозе Мануел Барозу, изречени в края на март в София, че “корупцията и организираната престъпност нямат място в ЕС”, допълнени от заключението му: “Честно казано, не можем безкрайно да повтаряме, че трябва да се направи още.” Очевидно е, че Брюксел няма да търпи още дълго в “задния си двор” една нестабилна “провинция” с ширеща се престъпност и фрапиращи корупционни злоупотреби, които заплашват вътрешния ред на ЕС и ощетяват европейските данъкоплатци. Новините за евентуално решение за окончателно замразяване на средствата от европейските фондове може да се приемат като сигнал за поемането на нов, по-твърд курс от страна на ЕС. При липса на резултат този курс вероятно ще се трансформира в по-сериозни политически мерки, които да доведат до европейска изолация на България. В средата на май неофициално се заговори дори за възможност за задействане на чл. 7 от Договора от Ница по отношение на страната. Това е твърде крайна мярка, но ако се пристъпи към нея, тя би превърнала България във формален член, без да има възможност да участва в процеса на взимане на решения в ЕС и да се възползва в максимална степен от позитивите от присъединяването си към общността. Опасна перспектива, която ще има отрицателни не само икономически, но и обществено-политически ефекти за страната и нейните граждани. Финансовите санкции са реална заплаха Нека обаче се върнем на евентуалните финансови санкции, които на този етап изглеждат по-реална заплаха. В началото на годината поради съмнения за злоупотреби с европейски средства ЕК замрази около 400 млн. евро помощи за България по програмата ФАР и между 50 и 100 млн. евро по програма САПАРД. Според цитирания от Ройтерс източник София вероятно ще загуби тези пари и в допълнение ще й бъдат наложени по-стриктни условия за предоставянето на близо 11 млрд. евро, които страната трябва да получи до 2013 г. Трябва обаче да обърнем внимание на факта, че понастоящем общественото внимание манипулативно се насочва главно към финансовия ефект от прекратяването на еврофондовете. Това е опасна тенденция, която ще позволи след време при задълбочаване на проблемите и налагане на ответни мерки от ЕК твърде лесно да бъде наложена тезата, че България няма големи изгоди от членството си. Основният аргумент ще е, че страната се е превърнала в нетен вносител в бюджета на ЕС, получавайки твърде малко или нищо в замяна, без да се отчита каква всъщност е причината за това. Вече се чуха първите гласове сред управляващите, че спрените пари по европейските програми могат да бъдат компенсирани с национално финансиране. Спекулативните твърдения Няма спор, че средствата от еврофондовете са нужни на България, но е твърде спекулативно да се твърди, че от тях до голяма степен зависи икономическият просперитет и развитието на страната и чрез тяхното усвояване ще се решат присъщите й проблеми, свързани с ниските доходи, лошата инфраструктура и незадоволителното качество на услугите в някои публични сектори. Когато сравним тези 11 млрд. евро (21,4 млрд. лв.), предвидени до 2013 г., с приходите в консолидирания държавен бюджет само за 2007 г., възлизащи на над 24 млрд. лева, или пък БВП за същата година, което е за 56,5 млрд. лева по текущи цени, се вижда, че еврофондовете могат да имат единствено спомагателна роля. Истината е, че средствата от ЕС допринасят за получаване на дългосрочни положителни ефекти за страната получател само ако се съчетаят с реформи. Необходими са подобрения, насочени към намаляване на държавните разходи, осигуряване на нормална среда за бизнес и инвестиции, насърчаване на конкуренцията и заздравяване на институциите, които осигуряват върховенството на закона. Пример за нуждата от съчетаване на усвояването на европейските пари с истински икономически реформи и поддържането на благоприятна вътрешна институционална и политическа среда може да бъде взет от сравнението между Ирландия и Гърция. В средата на 80-те години двете държави са в едно и също положение. Те са сред най-бедните страни в ЕС с почти еднакъв доход на човек от населението. Вследствие на далновидна реформаторска политика обаче Ирландия в момента е една от най-богатите членки на съюза. В сравнение с нея Гърция, въпреки че години наред получава сериозна подкрепа от еврофондовете, към днешна дата продължава да е най-бедната държава от ЕС-15. Тук може да се спомене, че усвояемостта на европари в новите десет членки, присъединили се през 2004 г., в първите им години в ЕС не е значително по-добра от текущото ниво у нас. Според публикувания в края на 2007 г. доклад на ЕК за изпълнението на бюджета на ЕС за 2006 г. от общо 106,6 млрд. евро едва 11,5 са похарчени в ЕС-10, докато старите 15 членки общо са усвоили 97,4 млрд. За същата година десетте новоприсъединили се страни не са оползотворили 47% от средствата по Структурните фондове и 78% от тези по Кохезионния фонд. Това принуди ЕК да отправи сериозни предупреждения към държавите от ЕС-10, заплашвайки, че ако не бъде подобрена ефективността и оптимизирани нивата на усвояване, те ще загубят милиарди евро. Властта трябва да си върне доверието – и на Европа, и на българите В заключение трябва да се каже, че въпросът за замразяването на европейските фондове не е преобладаващо финансов. Той е индикатор за нивото на демократично развитие, нормализирането на обществено-политическите процеси и превръщането на България в страна на сигурност, законност и ред. Чрез налагането на подобна мярка ЕС ще покаже, че нещата в страната не вървят в правилна посока и управляващите трябва да положат усилия за продължаване на реформите и справяне с проблемите на престъпността и високите нива на корупция. Твърдият тон на ЕС в действителност се приема положително от мнозинството българските граждани, които губят надежда, че без външен натиск е възможно страната ни най-накрая да се превърне в нормална европейска държава, а стандартът на живот да започне да се приближава до този на старите страни членки. В тази връзка правителството трябва да възвърне доверието не само на Европа, но и на българите. За съжаление на този етап управляващите сякаш се опитват по-скоро да предложат на българските граждани краткосрочни популярни мерки, за да “приспят” вниманието им по отношение на сериозния провал, свързан с изпълнение на стратегическия приоритет на страната, който обаче за мнозина българи се приема малко по-абстрактно и не е толкова ясен. Става дума за реалната европейска интеграция на България и възползване от възможностите, които дава членството в ЕС. Неглижирането на сигналите от Европа обаче е опасна практика, която в дългосрочен план не вещае нищо добро. Ясно е, че спирането на европейските пари само по себе си няма да е фатално за развитието на страната, но фатален ще е знакът, който се дава с тази мярка, а именно – България не върви по европейски път.