Боян Чуков На 22-23 май в Киев се проведе среща на високо равнище по въпросите на енергийната сигурност. На нея бяха подписани следните три документа - Киевска декларация за принципите на енергийната сигурност, Съвместно заявление за Каспийско-Черноморско-Балтийско енерготранзитно пространство и Съвместно заявление на президентите на Азербайджан, Грузия, Литва, Латвия, Естония, Полша и Украйна за проект на евро-азиатски нефтотранспортен коридор. На срещата в украинската столица присъства и еврокомисарят по въпросите на енергетиката Андрис Пиебалгс. В действителност обсъжданите проблеми в Киев са същите, които бяха дискутирани преди време в Краков и Вилнюс. Битката за транзитните маршрути на каспийските въглеводороди продължава с пълна сила. Прави впечатление, че между Варшава и Киев започва да се оформя, поне засега, едно скрито съперничество за неформален лидер на цитираната по-горе група от страни. Михаил Гончар, директор на енергийните програми на украинския център НОМОС деликатно намеква в свой анализ: „Енерготранзитната общност - това е инициатива на група страни. Друг въпрос е, че срещата на върха се провежда в Киев, а самата Украйна сред другите участници има най-голям транзитен потенциал.” Участниците в срещата в Киев са страните, които могат потенциално да транзитират каспийския нефт. Те са разположени между Каспийско, Черно и Балтийско море. В по-голямата си част това са страни, които влизат в организацията ГУАМ, която има откровено „антируска насоченост”, както казват в Москва. Основната цел в случая е да се търсят обходни на руските маршрути пътища за доставка на гориво в Европа. Варшава се опитва да наложи на ЕС своята идея да се създаде нова длъжност в Евросъюза - министър на външните работи на ЕС по въпросите на енергийната сигурност. Поляците имат и конкретна кандидатура за този пост в лицето на своя бивш вицепремиер Йежи Бузек. Украйна от своя страна информира своите партньори, че разчита на външни инвестиции от порядъка на 2-3 млрд. долара, за да модернизира своята газопреносна мрежа. Киев и Варшава с най-голям потенциал В Източна Европа с най-голям потенциал разполагат две страни - Украйна и Полша. Стартовите позиции са различни, но амбициите са съизмерими. Варшава е член на ЕС и НАТО, а Киев тепърва тръгва по пътя към Брюксел. И на двете страни интересите са засегнати от новите гигантски руски газови енергийни проекти „Южен поток” и „Северен поток”. Проблемът е, че от гостите в Киев само Баку разполага с енергийни суровини. От друга страна, на различните енергийни форуми продължава да броди един призрак - „призракът на иранския газ”. Само последният може да вдъхне живот на алтернативните на руските газопроводи. Полша се стреми да се наложи като „главен интерфейс за ЕС към Изтока”. По-ясно казано, да формира политиката на Евросъюза по отношение на постсъветското пространство. Варшава желае да получи достъп до по-големи финансови потоци на ЕС, които да използва в своята източна политика. Поляците лансираха програмата „Източно партньорство”, която, ако се реализира, ще превърне Варшава в значителна регионална сила. Въпросът е дали Киев желае да влезе в геополитическата орбита на Полша, или се вижда в бъдеще като регионален лидер. В исторически план поляците и украинците имат все още недоизчистени исторически спорове, които периодически припламват. Интересно като период ще бъде настъпващото френско председателство на ЕС. Никола Саркози лансира друг мащабен проект, наречен „Средиземноморски съюз”. Последният ще се нуждае за реализирането си от доста средства. Очевидно е, че полското „Източно партньорство” ще бъде конкурентно на френската широкомащабна инициатива. От страна на Киев се възлагат справедливи очаквания, че неговият диалог с ЕС ще се динамизира и ще премине на едно по-високо ниво. През септември т.г. ще се проведе срещата на високо равнище ЕС-Украйна. Тогава се очаква Никола Саркози да предложи на украинците по-висок статус на отношенията, който да бъде фиксиран в ново Съглашение за партньорство и сътрудничество. Ето защо Украйна още сега в неофициални разговори предлага да се отдели „Източното партньорство” в отделна програма, която да не се обвързва с политиката на съседство. Забавяне на „Южен поток“ Киев може да играе сериозна роля и в забавянето на руския проект „Южен поток”. Според Владимир Сокор от Джорджтаунския университет: „ В съответствие с нормите на международното право страните нямат право да спират проекти по полагане на тръбопроводи през тяхна територия. Но те имат право да задават голямо количество въпроси и да получават конкретни отговори.” Американският експерт смята, че ако се блокира „Южен поток”, ще се даде шанс за реализиране на „Набуко” и „Бял поток” (украински проект за газопровод, който избягва руската газотранспортна система). Естествено, когато се анализират новите полски инициативи в Източна Европа и в постсъветското пространство, трябва да се има и предвид проектите на т.нар. германски свят, които доста често не се припокриват с интересите на Варшава. Едва ли Берлин, който внася най-много финансови ресурси в Евросъюза, ще се съгласи за негова сметка Полша да материализира и направи по-плътен своя регионален геополитически код. Накрая, да не забравяме, че и Русия си е поставила като свой основен приоритет през следващите години да върне в своята геополитическа орбита постсъветското пространство. Предстои впечатляваща битка между трите проекта за тази част на света.