Кънчо Кожухаров Какво трябва да направим, когато някой ни обещава, че благодарение на АЕЦ „Белене” България ще се превърне в енергиен център на Балканите? Преди всичко трябва да проверим дали в същия момент този някой не ни бърка в джоба. Защото това веднъж вече се случи и без да знае, всяко българско семейство отдели от залъка си по 800 лева за висшите представители на енергийната ни мафия. Сега родните мафиоти са решили да ни обложат с пет пъти по-голям данък – 4000 лева на семейство. Като за начало. А всичко започна толкова безобидно. Преди тридесет години в България имаше шестнадесет действащи уранови мини, в които наливахме тонове киселина, за да извлечем оттам уранов разтвор. Срещу жълти стотинки изпращахме в Съветския съюз урановия концентрат, за да получим обратно една малка част от него под формата на гориво за АЕЦ „Козлодуй”. Тодор Живков можеше да се хвали, че малка България има атомна централа, а енергийните босове получаваха чудовищни за онова време премии и заплати. Тъй като премиите зависеха от количеството произведена енергия, босовете мислеха само как да го увеличат. Започна бясно търсене на площадка за Втора атомна. Първата копка в Белене бе направена и 13 милиона лева бяха набързо похарчени – преди да се разбере, че мястото е зле избрано. На 5 ноември 1984 г. директорът на Централната лаборатория по висша геодезия при БАН професор Георгиев изпраща до Министерството на енергийно-суровинните ресурси и официално писмо за опасността от високата сеизмичност на площадка "Белене". „Сеизмичността на АЕЦ „Белене” е обсъждана 11 пъти пред различни групи съветски специалисти, които са изисквали все нови и нови изследвания. Досега на СССР са представени 12 доклада с повече от 3000 стр. с резултати по сеизмичната и геоложка обстановка. Въпреки това през юни 1983 г. съветската страна предложи да се изостави площадка АЕЦ „Белене” и да се търси нова площадка, независимо че са изразходвани 13 милиона лева за строителство.” В писмото се признава, че нито една от седемстотинте атомни електроцентрали по света, които се строят или са вече в действие, не се намира в толкова опасен от сеизмична гледна точка район. Повечето съоръжения на АЕЦ "Белене" попадат в зони с прекалено висока степен на сеизмичност. Едно разумно и отговорно правителство веднага би спряло строежа. Правителството и държавният глава обаче не са нито разумни, нито отговорни. Решението да се избере площадка „Белене” е политическо, а повече от всичко те се боят да признават собствените си грешки. Въпреки скорошния спомен за земетресението от март 1973 г., което предизвика страшни поражения в съседния Свищов, те предпочитат да заложат на карта живота и здравето на стотици хиляди българи. За това обаче е нужно да се натрупат купища лъжи и преди всичко да бъде упражнен жесток натиск върху геодезистите. „Повечето от съоръженията на АЕЦ „Белене“... попадаха в ІХ и по-висока сеизмична степен”, признава се в писмото. Обаче „групата специалисти успяха да докажат, че ПЗ (проектното земетресение) не трябва да се приема равно на МРЗ (максималното разчетно земетресение) = 8 бала.” Всъщност стойността на проектното земетресение винаги е по-малка от стойността на максималното разчетно, но това не смущава проф. Георгиев, който бърза да си издейства потупване по рамото от своите партийни шефове: „Въз основа на получените последни резултати от експерименталните изследвания и направените нови доказателства за сеизмичността на този район се разреши да се продължи строителството на АЕЦ „Белене“, с което се получава икономически ефект, надвишаващ 260 милиона лева...” От писмото не става ясно как е получен този икономически ефект, но пък и това не е толкова важно. Важното е, че земетресенията около Белене вече не са опасни. На хартия сеизмичността е смъкната с една степен, така че проектът може да продължи нататък. Започналото строителство и далаверите на висшите партийни ръководители бързо изчерпват финансовите ресурси на страната. След преврата през 1989 г. няколко групи учени от Българската академия на науките преразглеждат мегаломанския проект за Втора атомна. В издадения през 1990 г. от БАН сборник с изследвания и становища за АЕЦ „Белене” ясно проличава на какво се е крепял икономическият ефект от 260 милиона лева: „... не са взети предвид някои активни разломи, което е довело до подценяване на максимално възможните тектогенни сеизмични въздействия върху площадката.” Присъдата на специалистите от Лаборатория по геотехника на слаби земни основи и терени е категорична: „проектното земетресение (ПЗ) е осма, а не седма степен, и съответно МРЗ – девета, а не осма степен. Избраната строителна площадка не предлага резерви от сеизмична сигурност.” Оттогава до днес сеизмичната опасност за съоръженията в АЕЦ „Белене” и съответно за сигурността на българските граждани не е намаляла. Клановите и партийните интереси на господстващите в българската енергетика бивши комунисти ги карат да си затварят очите за нея. И ако преди години старите енергетици я поприкриха с цифрова еквилибристика, сега техните наследници просто си затварят очите за предупрежденията на учените. Всички ние играем на руска рулетка със земетресенията.