Андрей Муртазин РИА „Новости“ Израел и Сирия са подновили мирните преговори с турско посредничество. Преговорите протичат в Истанбул под егидата на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган. Това безспорно е добра новина и тя вдъхва надеждата, че рано или късно Израел и Сирия ще сключат мир. За целта обаче и Тел Авив, и Дамаск ще трябва да склонят на взаимни отстъпки. Какво ще поискат Сирия и Израел един от друг, от САЩ и от други държави - и какво са готови да жертват заради мира? Ето някои от проблемите. Територията "Мир срещу земя" - това бе и си остава основното искане на сирийците, формулирано още през 1991 г. на близкоизточна мирна конференция в Мадрид. В резултат на арабско-израелската война от 1967 г. Израел окупира сирийските Голански възвишения и Дамаск от 40 години вече настоява за връщането им. По принцип Израел е съгласен да се изтегли от Голаните, но настоява да получи средства, за да премести тамошните еврейски заселници в централните израелски райони. А кой би дал тези пари? Израел може да се надява единствено на американците. Водата Основното богатство на Голанските възвишения не е земята, а водата, по-точно водите на Тибериадското езеро (Кинерет). Заради войната от 1967 г. Дамаск изгуби не само земи, но и достъп до водните му ресурси. С оглед на географските реалности водният проблем е далеч по-актуален за Израел, отколкото за Сирия. Не е тайна, че Израел разглежда Кинерет като стратегически резервоар за сладка вода. Засега обаче няма яснота как двете държави ще си поделят този басейн. Границите Дори ако Израел склони на мир със Сирия, ще настоява да получи гаранции за сигурността на северните си граници, тоест за спокойствие в Южен Ливан. Сирия обаче надали ще гарантира на Израел подобно спокойствие - гаранции трябва да се искат от Иран, който щедро и открито финансира движението “Хизбула”, а същевременно и официален Дамаск. Ядрената сигурност Израел е единствената ядрена сила в Близкия изток. Тел Авив никога не е твърдял това, без обаче никога да опровергава подобни твърдения. Има сериозни предпоставки да смятаме, че тайна ядрена програма разработва и Сирия. Както Дамаск, така и Тел Авив ще настояват да получат гаранции за ядрената сигурност на съответната държава и един от друг, и от международни посредници. А дали посредникът има пари? Мирът в Близкия изток струва много пари. Дали посредникът разполага с толкова? Историята познава само един пример за траен арабско-израелски мир. Това са споразуменията от Кемп Дейвид между Египет и Израел, сключени преди 30 години под егидата на САЩ. Всяка година американците плащат за тях 5,5 млрд. долара под формата на безвъзмездни кредити за двете държави (3 млрд. долара за Израел и 2,5 млрд. - за Египет). Но светът вече е различен и днес САЩ играят с арабите по други правила.