Станка Динева Един ден Ахмед Доган повикал при себе си Йордан Цонев и видимо ядосан, го попитал: „Г-н Цонев, докато бяхте в СДС, направихте чудесна здравна реформа – всички спечелихте от нея. Сега нещата не вървят – пари няма, народът е недоволен. Какво правим?“ Замънкал зам.-председателят на ДПС, че СДС поставило началото, че трябвало да се продължи... „Лошо, Цонев, лошо, пиша ви слаб 2. Имате три дни да измислите нещо“ - скастрил го Доган. След три дни шефът на икономическата комисия в парламента се явил пред лидера на ДПС. „Измислихте ли нещо, Цонев?“, насмел го Сокола. „Да, г-н Доган, двойката, дето ми я писахте, я превърнах в 2% допълнително здравно осигуряване. Тя ще ни донесе 1 млрд. лева. годишно“, плахо заобяснявал зам.-председателят на движението. „Брей, Цонев, какво направих, ако ви бях писал 6, сега щяхте да ми донесете 3 млрд. лева!“, затюхкал се Сокола. Не е истина – виц е Това е виц, който си препращат чатърите онлайн. Интернет е полезно място за любознателните. От сайтовете човек може да научи нещо повече за здравната и всякакви реформи, любопитни подробности за авторите им и най-различни аргументи. Дори и наивни: че завист обзела политическия елит заради доходите на джипитата (???). Но и без да сърфира в мрежата, почти всеки у нас вече е наясно, че по отношение на здравната реформа управляващите пак забъркаха една странна амалгама от пазарни принципи, посттоталитарна далавера и откровен соцреализъм. Не е сигурно с колко години тези „мерки“ ще удължат средната продължителност на живота в България, но че ще създадат нови бизнеси, е прогноза без никакъв риск. А редното е – поне от пиарска и предизборна гледна точка, властта да обещае как в резултат на реформата ще имаме по-здрави зъби, по-добро психично здраве, по-малко инсулти и инфаркти, по-ниска смъртност при новородените... Опазването на здравето е най-високооборотният бизнес – особено при толкова болна и застаряваща нация като българската и с толкова скрито „доплащане“... Оттук нататък за редовия пациент е пълна мъгла как се формират цените на една операция, защо лекарствата са толкова скъпи, какво прави срещата с един или друг лекар по-скъпа. Не е ясно защо компютърният томограф струва 300 лв., а изследване на кръвта – дори и 100 лева. Правата на пациентите почват и свършват с... въпроси За съжаление у нас правата на пациентите свършват до въпросите. Вече осем години отговори няма. Досега лекари и НЗОК се договаряха през главите ни колко ще харчат от нашите пари. Сега към тях ще се присъединят и частните здравни фондове. А Българският лекарски съюз дърпа чергата към себе си до скъсване – иска все повече пари, но не казва за какво. Сега в добавка се задейства и схемата на социалистическото преразпределение – всички дават, избраници се възползват. Времето на частните здравни фондове обаче дойде и отмина – те трябваше да бъдат изградени веднага щом стана ясно, че НЗОК ще финансира здравната система. Очакванията на всички ни са в тях по лични партиди да се акумулират средства. Тези дни стана ясно, че е забравен първоначалният замисъл частните фондове да допълват финансирането от касата. Някой пожела да прибере не само онези 1 млрд. лева, които гарантират допълнителните 2% здравна вноска, но и 6-те, които на този етап осигуряват поне сложните операции и скъпото лечение. Прехвърлянето на плюсовете на солидарната система гарантира мултиплицирането и на негативите, от които се опитваме да избягаме. Надявахме се с промените да се сложи точка на безогледната кражба на пари от здравната система под формата на изписването на скъпи лекарства, които не стигат до пациента. Или чрез поставянето на диагнози, които нямат нищо общо със състоянието на болния, но за тях от НЗОК се изливат потоци пари. Точно на тази сенчеста страна от бизнеса, наречен здравеопазване, хвърлиха око вдъхновителите на идеята за частните фондове. На ход е парламентът.