Ще отзовем по най-бързия начин нашия контингент в Ирак. А после ще внесем предложение за продължаване на нашата мисия там. Това заяви вчера военният министър Николай Цонев. Така обсъжданията за бъдещето на командосите ни навлязоха в нова фаза - „иде ми, дойде ми“. На 3 април Народното събрание отказа да ги изтегли, а сега ще трябва да реши с какво да се занимават. Защото в момента войниците ни охраняват празен бежански лагер и няколко сандъка. Интересното в тази история е, че дори нашите партньори от САЩ намаляват участието си в Ирак, въпреки че имат там огромни интереси. Ние обаче интереси нямаме, но затова пък сме лоялни. Не е ли все пак по-разумно, след като сме изпълнили задачата си, да се опитаме да прекратим престоя на военните ни в Ирак? Защото не звучи особено логично да изтеглим контингента си и после да го връщаме с някакви измислени задачи. Испания се изтегли от Ирак без последици, а ние все още стоим и пазим нищото. Каква логика има в това?