Емил Хърсев Странна драма се вихри около търговските обекти на граничните пунктове. Колкото по-ясно става, че смъртната присъда на безмитните опреатори, произнесена на хисарската среща на властващата коалиция е поредно недообмислено саморазрушение по козлодуйски модел. (Така първо затвориха реакторите, после излезе, че никой не бил доказал защо това е нужно.) И сега палци сочат надолу, хора крещят за затваряне на обектите. Незабавно! Сценарий за ликвидацията Това на фона на новината, че световни лидери в трансграничната търговия ктато германската „Хайнеман”, ирландската „Ер Рианта” и швейцарската „Нюанс Груп” заявяват интерес да вложат стотина милиона, за да се включат в управлението на осъдените български безмитни обекти за търговия. Доста деликатна ситуация за тройната коалиция и за парламента, а вероятно неочаквана в сценария на ликвидацията. А защо изобщо говорим за ликвидация? Да забраним безмитната търговия – това го разбирам. Не че ме убеждават аргументите за налагане на ограничения, които другаде в Европа няма, но все пак ги разбирам. Вярна или грешна, има някаква логика. А къде е причината да хлопнат кепенците на самите обекти? Защо онези, които са инвестирали в тях, да не могат да продават, както навсякъде в страната - с пълно данъчно облагане? Какво по-нормално от това 11 фирми със 180 млн. евро оборот за миналата година да продължат да работят и след като се отмени безмитният режим на пограничната търговия? Защо им е забранено да се сдружат с европейските лидери в пограничния бизнес - едни прозрачни и с ненакърнена репутация компании, обслужващи лъвската част от европейския оборот в този бизнес, някъде към 16 милиарда евро годишно. Попътна търговия е имало и ще има Попътната търговия на дребно (travel retail) е част от обслужването на пътникопотока. Замогналият се европеец не пропуска да купи от фришопа на летището или на границата бутилка „твърд” алкохол или стек цигари, колкото е разрешено. Това са стоки с платени мита, акциз и ДДС! Но цените им са по-ниски, защото получават по-голяма отстъпка от производителите. Първо големият пътникопоток на границите вдига голям и постоянен оборот, после търговецът купува пряко от производителя - предлагат се специфични продукти и разфасовки и трето, търговските разходи са по-ниски въпреки пресолените наеми. Погранична е попътна търговия е имало и ще има. Ако от нашата страна на границата магазините затворят, от другата страна ще хвърлят шапка и ще викнат ашколусун, евхаристо и хвала. Добре, българските фирми са до един мошеници. (Това кой, как и кога го доказа?) Но сега им предлагат съвместна работа с водещи в бизнеса европейци. И те ли са мошеници? „Ер Рианта” е със 100% участие на ирландската държава, „Хайнеман” работи в няколко десетки градове в Европа, Азия и в Америка, включително на летищата в Бургас и Варна! Там защо не са ги запрели? Да оставим настрана как ще се тълкува ходът да се забрани със закон една законна, ясна и прозрачна потенциална инвестиция. И колко ще струват след това заклинанията, че икономически приоритет на страната било привличането на чуждестранни инвестиции. Но това да се забрани 180 млн. евро гарантиран и растящ износ (това е 1% от целия ни експорт) в една страна с 10 млрд. евро външно-търговски дефицит – ето това е истинско безумие. Може ли българският парламент да гласува национализация на собствеността и закриване на цял бизнес сегмент? Без мотиви, без доказателства, само заради силните крясъци, че пограничната търговия е извор на корпуция, а търговците - пълначи на партийни каси. Всичките 11 български фирми? Колко от техните 2000 служители корумпират и пълнят партийни каси? Де бре! Много небивалици се изприказваха за безмитната търговия. Като например лакардията за милиард и двеста милиона лева оборот (около два пъти и половина преувеличен) и преките обвинения, че голямата част от него била “контрабанда”, “пране на пари” и пр. организирана престъпност. Като заударя някъде такава политическа градушка, да знаете, че има причина. И ако не е ясна причината, да знаете, че става дума за пари. Инвеститорски интерес към търговията по българските граници очевидно има. Ако заради този интерес се национализира собствеността на едни, пречи се на инвестициата на други, а после на опразнените насила места се настанят трети – ето на това наистина се казва корупция. За същия мъдър политически ход сега ощетени англичани съдят румънската държава. България ли ще е следващата държава, съдена за корупция, пропуснати ползи и нанесени щети за над 480 милиона лева? Тези дни ще научим.