За ползите от „монопола“ на конкуренцията
Конкуренцията – туй творение на пазарните общества, като че ли започва все по-силно да оказва благотворното си влияние и у нас. В „комплект“ с правилата и стандартите, които Брюксел ни налага, пък направо кара българина да се чувства (поне малко) европеец.
Валентин Георгиев
Конкуренцията – туй творение на пазарните общества, като че ли започва все по-силно да оказва благотворното си влияние и у нас. В „комплект“ с правилата и стандартите, които Брюксел ни налага, пък направо кара българина да се чувства (поне малко) европеец.
Оказва се например, че и от строителния бум имало ползи.
Нашареното ни с куп нови хотели Черноморско крайбрежие е буквално пред прага на още едно лято на изпитание. Защото ако собствениците на огромната база от близо 900 000 легла не смъкнат цените и не предложат атрактивни пакети за почиващите, ги чакат огромни загуби и фалити. Предпремиерата на този срив впрочем се почувства още миналата година.
И никакви чиновнически призиви „отгоре“ това да бъде направено, не могат да принудят хотелиерите да го сторят, ако я нямаше естествената помежду им конкуренция.
Друг е въпросът, че в Голямата битка за печелене на клиенти нашите са твърде далеч от колегите си в съседните Гърция и Турция. Опитът от последните 6-дневни празници по Великден показа, че българинът вече се е научил да избира. И ще бъде безкомпромисен, предпочитайки чужбина, ако пак му се предлагат услуги „по български“.
Спокойни за следващите три години могат да бъдат и компаниите, които търсят да наемат офиси. Защото се очаква на пазара да излязат над 1,5 млн. кв. м застроени площи – 2,5 пъти повече от сега съществуващите.
По данни на консултантите от „Фортън интърнешънъл“ обаче, ако това се случи, едва половината от тях могат да бъдат заети, което си е чист удар върху строителния предприемач. Заради капаните на конкуренцията той няма да може да си възвърне инвестицията, но на сметка ще е останалият бизнес, защото ще намаже от смъкването на наемните нива.
Ако има област, в която потребителят най-силно да чувства ефекта от пазарното съревнование на играчите, това безспорно са телекомуникациите. Едва ли има някой, който да си спомня с умиление за времето, когато се чакаше с месеци БТК да му отпусне телефонен номер? А дали си е представял, че ще дойде момент, когато телекомът ще подарява телефони, ако му станеш клиент? Е, и това се случва вече.
Да не говорим за свирепата битка между мобилните оператори, за които няма месец, без да предложат поредната примамлива промоция.
Нещо повече. След година увъртане и отлагане те най-сетне влязоха в евроколовоза, стартирайки услугата „преносимост на мобилните номера“, която позволява смяна на компанията при запазване на GSM номера. И какво показа още първият месец?
Че за задържането на клиента може да се направи и „жест“ към конкуренцията с безплатни минути и по-ниски тарифи за разговори във „вражеските“ мрежи не само в собственото пространство. По този начин цената на минута разговор падна и дори да не промените мобилния си оператор, то само възможността да го направите, накара компаниите да разберат, че клиентите им наистина са важни.
Така на практика самата услуга за преносимост започна да се обезсмисля и резултатите не закъсняха – има-няма 1000 души общо решиха да се възползват от нея.
Изобретателни, активни и безкомпромисни в надпреварата помежду си са и родните банки. Вярно, крънчът отвън и размахваният от време на време пръст от страна на БНБ ги кара да се ограничават в отпускането на кредити. Неевропейско се оказа и поведението им тихомълком да вдигат лихвите за отпуснати вече заеми, а после любезността им да се излее върху клиентите като студен душ. Но пък рекламните им атаки за по 8-9 % лихви по депозити в различни варианти определено изглеждат примамливи.
Не всичко обаче е конкуренция дори на думи да изглежда, че я има.
Какво да кажем например за разкрития от КЗК „Мазен картел“ между 14 производители на олио, който вдигна до небесата цената на стоката им?
Ами „изненадващото“ искане и на трите частни енергодружества за тримесечно отчитане на тока? Добре че насреща отново е Брюксел, който ясно отсече, че потребителят трябва да плаща за реално ползвана енергия, а не авансово.
Подобни съглашения въпреки растящите цени не биха сработили, ако я имаше възможността за избор. Точно тя е стимулът на единствения монопол, от който имаме нужда – този на конкуренцията.