Нора Стоичкова „Това, което тиа мислиа, е добре... май... Но дали е изпълнимо – това не знаем!” Ето как една леля от Разложката долина коментира по бТВ хубавите новини, които властта произведе през уикенда. Медиите надлежно отразяваха всяка добра новина, която идваше откъм „Хисар 1“ и „Хисар 2“. И ако всяка от тях се беше сбъднала поне наполовина, може би нямаше да има нужда от правителствения тийм билдинг в „Катарино“. За съжаление разликата между добрите намерения и добрите действия винаги е твърде голяма, що се касае до кое да е българско правителство. По-голяма от това, което дори един българин е способен да понесе. Защото зад хилавите опити за популярна политика на днешното доминирано от БСП правителство, изобщо не стои грижата за добруването ни. В интерес на истината никое правителство досега не е било истински загрижено за жизнения и социалния статус на хората. Още навремето премиерът Димитър Попов влезе в историята с популисткия лозунг: „За Бога, братя, не купувайте!”, след като предишния ден подписа развързването на цените от потребителската кошница и уреди всички ни със 150% ценови шок. В едно денонощие. „Социалният вектор” е същата тесла Първо. Формиране на бюджетен излишък и преразпределението му. Типичната грешка на всяко ляво управление, която завършва ВИНАГИ катастрофално. Преразпределение означава да се оберат луфтовете в доходите на хората и после да се харчат според капризите на правителството. Което напомня доста за държавния бандитизъм от епохата на развития и зрелия социализъм. Защото средната работна заплата към днешна дата е 318 лв. И ако на някой му се привиждат „луфтове” за обиране в това число, нека да спре да чете по-нататък. В тази сметка ще се включва и авансовият данък от 10%, от който за първо тримесечие са реализирани 1,699 млрд. лв. излишък. За сметка на все по-обедняващите български домакинства. Според министър Орешарски обаче, бюджетният излишък пазел всички ни от инфлацията. Това обаче не е така. Бюджетният излишък пази само държавните пари от инфлация, защото държавата си прибира вземанията авансово. На всички останали инфлацията изяжда доходите с всеки изминал месец. Засега. Второ. След плоския данък и инфлацията наред идват правителствените намерения за по-високи здравни застраховки – засега скачат от 6 на 8 процента. Само за протокола да напомним какво още скача от 1 юли: ток, парно, вода. Средно с 20 процента. Заради повишената цена на природния газ. Който пък скача непрекъснато поради почти ежеминутния ръст на останалите горива в световен мащаб. Оттук скачат всички цени, дори и на памперсите. Защото горивата имат сериозно отражение във всяка себестойност на даден продукт. За да влоши съвсем положението на домакинствата, ЧЕЗ също като правителството реши да си прибира парите авансово. И ни сурвака по средата на годината с тримесечни авансови сметки. Които са на всичко отгоре прогнозни, т.е. съобразени със сметките в студените месеци, когато те, естествено, ще са по-високи! Я да видим в светлината на тези факти какво се получава с онези 318 лева средна работна заплата? Като ги „разтоварим” откъм плосък данък 10%, като ги умножим по 3-5% месечен ръст на цените, като ги натоварим с авансовите сметки на ЧЕЗ, с още 20% по-скъпи ток, вода, парно от юли, колко остават за храна, дрехи, образование, отдих и т.н.? Остават някакви си 50-60-70 лева. Е, къде в тая сума Станишев и компания видяха възможност за по-високи здравни осигуровки?! Къде видяха финансова база, морално, социално и икономическо оправдание за невиждания си бюджетен излишък. Който догодина да похарчат предизборно. За преизчисляване на пенсиите например. За тази година ще са необходими 130 млн. лв. бюджетни средства за целта, а догодина – 300 милиона, по разчетите на червените активисти. Отделно – пенсии и заплати ще „подскачат” популистки с по 10% на всеки 6 месеца. Уж заради грижата на правителството да защити доходите от растящата инфлация, която е въпрос на няколко месеца да стане и пълзяща. На практика това си е парекселанс – скрито финансиране на партийни амбиции с държавни средства. Пак. Защото пенсионерите са милион и триста хиляди. И партийните сметки очакват те до един да гласуват, щото щели да останат доволни. Само че този път партийното финансиране няма да е тайничко от топлофикация, безмитна търговия, контрабанда на алкохол и цигари, а от легален обир на труда на всеки от нас. От онези 1,6 милиона трудоспособни българи, които плащат цялата сметка. И които от години почти изцяло не гласуват. Звучи цинично, но при такива сметки правителството наистина може да си позволи да закрие безмитната търговия. Както твърдо обещава да го направи. Докато на нас, простите трудещи се, ни се позволява най-напред да плащаме държавната сметка, а после –ако остане нещо, може и да купим кренвирши за децата. Формирането на бюджетен излишък, който по думите на Лидия Шулева си е една надписана сметка, която всеки българин принудително плаща на правителството, освен че помпа инфлацията допълнително, е причина и за увеличаване ръста на лихвите по заемите. Очаква се за първото полугодие да са с около пункт, пункт и половина, ако не и по-високи. Не изглежда много, но зависи с каква сума се умножава. А и като се прибави върху всички останали тежнения върху доходите, социалният вектор се забива направо в третия квадрант на координатната система, „където са само минусите”(Лидия Шулева, бТВ). Матури? Йеее, кеф! На целия този фон единият от министрите – Даниел Вълчев, изобщо не присъства в „Катарино“, защото реши да прекара уикенда, като катери Рила с ученици. По принцип чистият въздух помага за правилното развитие на детския организъм, но отсъствието на образователния министър от правителствената сбирка лиши образованието от заслужена дискусия. Защото в сектора има още много какво да се разчепква, планира и случва. Освен матурите, които от две седмици насам се рекламират като холивудски екшън. „Със специалното участие на випуск ‘2008. Йее!!!” Хайде, бе! Няма ученик, който да се кефи максимално на какъвто и да е изпит, ако използваме юношеския сленг. За дечурлигата това си е як стрес и само качественото образование и възпитание, а не смехотворни реклами, могат да помогнат на зрелостниците да минат успешно в реалния живот. Където доброто образование е залог за социален и житейски успех. Ние иначе не се съмняваме в добрите намерения на министър Вълчев, който е най-модерният, умен и „разчупен” просветен министър от поне 150 години насам. Не се съмняваме дори в добрите намерения на кабинета „Станишев“ „да ни оправи”. Просто знаем още отначало, че те толкова си могат.