Емилия Милчева В полите на Пирин през уикенда тримата партньори в коалицията ще обсъждат “социалния вектор”. БСП да покаже последователна линия на засилване на социалния вектор, както каза и др. Красимир Премянов. Разбира се, това е такава абстракция, каквито бяха и изводите на марксистите за “неизбежна победа на социализма”. (От който всички дружно побягнаха...) В началото на вектора – величина, която има отправна точка и посока, стои здравната вноска. Социалисти и либерали ще обсъждат увеличаването й от 6 на 8 процента. “Социалното” тук е да се разиграват варианти това да не засегне гражданите, и не дай боже, работодателите. Все пак, идват избори. Либералното е да стане за сметка на осигурителната система – сиреч, на бюджета, сиреч – на същите тези лица, които го пълнят. Можело да стане за сметка на намаляване на пенсионното осигуряване, прокрадва се идеята. Което означава, че в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ), откъдето се изплащат пенсиите, ще зейне още по-голям дефицит от този в края на м.г. - за близо 2 млрд. лева. (Според директора на НОИ Йордан Христосков дефицитът е 30% от общите разходи за социално осигуряване, които са близо 6 млрд. лева.) Който ще покрива пак държавата, т.е. работещите с данъците си – разбирай топящото се трудоспособно население, тъй като системата не само че не може да се самоиздържа, а генерира все по-голям недостиг от година на година. Тук вече векторът се размива съвсем socially... Вероятно, ръководена от грижата за здравето на нацията, тройната коалиция ще обсъди и повишаване на здравната вноска на деца и учащи се от 3 на 6 процента, както и социал/либералната идея за частните здравни фондове и демонополизацията на НЗОК. Плюс намерението на новия здравен министър Евгений Желев (БСП) средствата за здравеопазване да стигнат до 5 процента. В момента са 4,2%. Да се повишават здравните вноски при сегашното качество на здравеопазването е пазарноориентиран вектор, чийто връх опира в частните здравни фондове и най-вероятно – във фармацевтичните фирми. Изглежда след пътищата, в тая област държавата харчи най-много пари – по неофициална информация над 260 млн. лева. Към момента НЗОК така и не се е постарала да отчете публично какъв процент от разходите й отиват за лечебни дейности и какъв – за лекарства. И защо много от лекарствените продукти, които държавата купува, са в пъти по-скъпи от съседни, несъседни и европейски страни? Ако ще се въвежда програмно бюджетиране в министерствата, нека да е и в системата на здравеопазването като цяло. Пари – само срещу конкретни дела. Например: нека се вдигне “детската” вноска, но държавата да въведе пренатална диагностика на бременните жени, или да увеличи броя на изследванията, които се плащат от касата, и да вдигне мизерните под 26 млн. лева годишно, които се дават за детското здравеопазване в ясли и учебни заведения. Защото ако училищният лекар ще има в кабинета си едно бюро и йод и лейкопласт за ожулени колена, по-добре да го няма. (Ако българските социалисти са наистина социално-векторно-ориентирани и угрижени за бъдещето на нацията.) И може би е крайно време да обявят от Пиринско, че догодина най-сетне ще е готова ЦЯЛАТА информационна система на НЗОК. Но от обявения дотук социален вектор разбираме, че той почива на логиката за държавата кърмилница. Което значи, че млякото няма да го пием ние...