Боян Чуков Преди броени дни в Кремъл руският президент Владимир Путин прие гръцкия премиер Костас Караманлис. Това бе неговата последна среща, преди да предаде своите пълномощия на новоизбрания президент на Русия Дмитрий Медведев. Президентските години на Владимир Путин (2000-2008) бяха изпълнени с много символика с мощно православно измерение. Самият Караманлис бе в Москва само преди шест месеца, а общо му се събират три посещения в столицата на Руската федерация. Гръцката дипломация отново се показа на висота и в последния момент се включи активно в енергийния газов проект „Южен поток”. Изгодата, която получава Атина от този ход, Костас Караманлис оприличи с Мидас - митична фигура, чието докосване до всеки предмет го превръща в злато. На практика Гърция се включи максимално в двата големи енергийни проекта на Русия - „Южен поток” и нефтопровода Бургас-Александруполис. Министрите Виктор Христенко и Христос Фолиос си стиснаха ръцете след подписването на официалните документи. Не е изненада, че САЩ реагираха негативно и обвиниха Гърция в „политическа непоследователност” по енергийните проекти. 1 барел – 1 долар Съвсем наскоро от Иран дойде новината, че Техеран се отказва от долара при експорта на своя нефт. Персите преминават към заплащане на своите въглеводороди към евро и йени. Постепенно в света започват да се образуват зони, в които договорите се сключват не в долари, а в други валути. Това е естествена реакция на главоломното падане на стойността на долара. Енергетиката се превръща в основно поле на геоикономическия сблъсък на Балканите между Русия, ЕС и САЩ. Ето защо може да се говори и за „геоенергетика” - оголения нерв на съвременния свят. Преди да се правят заключения, чийто политически релеф очевидно изпъква, е необходимо да се върнем назад във времето и да навлезем в реалния свят. Отдавна не сме 1969 г., когато един барел струваше 1 долар (през 1861 г. барелът е струвал 10 цента и е бил по-евтин от водата). Светът през 1969 г. е консумирал дневно 45 млн. барела. Нефтът днес е незаменим и никакъв източник на алтернативна енергия не е в състояние да го измести. Един барел струва около 120 долара, а прогнозите в не много далечна перспектива са за 200 долара. Всички „алтернативни” системи - слънчеви панели, нанотехнологии, ветрогенератори, водород, атомни електроцентрали - всички те се основават на една модерна технология, базирана на информатиката, където нефтът си остава основен фактор. За да се захранва енергийно световната икономика, са необходими 220 000 км2 слънчеви панели. В момента в света има едва 17 км2 от тях. За да се замести продукцията на една платформа в морето, която дава 12 000 барела нефт дневно, са необходими 10 000 ветрови турбини или 9324 хектара слънчеви панели. Източник и на живот, и на смърт Джеймс Улси, бивш директор на ЦРУ, заяви преди три години на една конференция по възобновяеми енергийни източници: „Страхувам се, че ние ще бъдем във война не само години, а десетилетия. Накрая ние ще победим, но ключът на тази война ще бъде нефтът.” Заслужава внимание и казаното през юни 2005 г. във в. „Файненшъл таймс“ от Хенри Кисинджър, който години наред е бил свързан със света на петрола: „Търсенето и надпреварата за достъп на енергия могат да бъдат източник на живот и смърт за много общества. Когато ядреното оръжие е разпространено между 30 или 40 страни и всяка действа съгласно своите собствени сметки, с по-малко опит и тръгвайки от различни ценностни системи, ние ще имаме един свят, постоянно заплашван от предстоящи катастрофи.” Балканите са стратегическа транзитна зона на енергийни суровини от Централна Азия и Русия. Очевидно е, че балканските страни се надпреварват да предоставят своите национални територии за нефтопроводи и газопроводи. Само от нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (БТД) Турция спечели до този момент 1,5 млрд долара. След като миналата година премести Бронзовия войник (паметник на червеноармееца, загинал в борбата срещу нацизма), Талин загуби 420 млн. евро. Нефтопроводът „Дружба” пресъхна и икономическите и социалните щети се оказаха огромни за страната. Засега България, Гърция и Турция водят с едни гърди в енергонадпреварата пред останалите свои балкански съседи. Румъния на този етап изостава. Вероятно и у нас във вътрешнополитически план ще се интензифицира битката с участието на екологични организации, които под благовидни „зелени” предлози ще защитават чужди енергийни интереси. Не е изключено геоенергийната битка да придобие и мощно измерение като „борба срещу енергийната мафия” в България. Дано си спомним тогава, че и до днес никой не може да даде ясен за широката общественост отговор на въпроса: Кой и защо затвори III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй“? Някой спечели, но ние загубихме.