Фратини - еврокомисарят, който си избра да бъде министър
Магистър по право на 24 години, министър на 38, депутат на 39, еврокомисар и вицепрезидент на Европейската комисия на 47 г. Това е блестящата кариера на Франко Фратини, детето чудо, както го определят някои западни вестници.
Надя Илиева
Магистър по право на 24 години, министър на 38, депутат на 39, еврокомисар и вицепрезидент на Европейската комисия на 47 г. Това е блестящата кариера на Франко Фратини, детето чудо, както го определят някои западни вестници.
Името му се появи в списъка на бъдещото правителство на Силвио Берлускони още преди десницата да спечели парламентарните избори в Италия. Тогава стана ясно, че 51-годишният заместник на Жозе Мануел Барозу ще зареже заплатата от 241 422 евро, която му даваше престижното място в Брюксел, за да поеме портфейла на външен министър на Италия. Той избра Рим. Независимо от предупрежденията на Барозу, че ако Фратини се върне, Италия губи много важния пост на еврокомисар, натоварен с въпросите на правосъдието, сигурността, свободното движение на хора, имиграцията и правата на децата.
Изборът на Фратини все още буди много коментари в политическите среди, но повечето го свързват с приятелството и лоялността му към десния лидер Силвио Берлускони. Странното тук е, че Фратини започва политическата си ориентация от лявото пространство като член на Социалистическата партия, а във „Форца Италия“ на Берлускони влиза през 1996 г.
Фратини е роден в Рим на 14 март 1957 г. След блестящата диплома от университета „Сапиенца“ започва кариерата си на юрист като държавен прокурор. В правителството на Карло Адзелио Чампи е премиерски съветник. През 1994 г. Берлускони го кани за главен секретар в своя кабинет. Една година по-късно премиерът Ламберто Дини го номинира за министър на обществените услуги и регионалните въпроси. През 1996 г. влиза в парламента от листата на „Форца Италия“. Оглавява парламентарната комисия по информация, разузнаване и сигурност. От 1997 до 2000 г. е общински съветник в столицата. Става първи дипломат на Италия през 2002 г. в десноцентристкия кабинет на Силвио Берлускони.
„Като певеца Джани Моранди и Фратини не остарява. Има винаги вид на добро момче, с изискани маниери, здраво стъпило на краката си“ – така го описва Би Би Си. Според проф. Роберт Леонарди от Лондонското училище по икономика Фратини е отличен избор за еврокомисар, защото умее да работи в екип, спокоен е и не държи да бъде в светлината на прожекторите. Той е италианец от скандинавски тип, чието име никога не се появява в жълтата преса, казва за него Леонарди.
Фратини е разведен, има син. От личния му живот най-много се знае за неговата страст към ските. Той е професионален ски инструктор. „Ските ме научиха как да контролирам емоциите си“, споделя Фратини и казва: „Умението ми да овладявам страха при спускане ми помогна да се изкача в политиката.“
Някои в Брюксел ще си отдъхнат
Малко повече от три години трая евромисията на италианеца Фратини, но със сигурност ще се запомни неговата енергия в битката срещу тероризма, нелегалната имиграция и желанието му да направи Европа по-сигурно място за европейците. Дотам, че според авторитетното сп. „Шпигел“ връщането на Фратини в Рим ще се посрещне с облекчение от някои германски и европейски политици. Неговият проект да се събират и пазят цели 13 години личните данни на пътниците в самолетите бе посрещнат критично в евросредите. В интервю за „Шпигел“ преди месец Фратини защитава своята теза доста остро. По повод думите на Уве Дьоринг, министър по европейските въпроси на провинция Шлезвиг-Холщайн, който го нарича „маниакален събирач на данни“, еврокомисарят казва: „Да, луд съм, напълно. Луд съм, когато става дума да се защитават гражданите на Европа.“ На обвиненията, че така се нарушават личните свободи на хората, той отговаря: „Първата човешка свобода е да бъдеш жив.“
Когато румънец уби жестоко миналата година италианка в Рим, еврокомисарят Фратини подчерта пред „Месаджеро“, че полицията трябва да отиде в гетата на румънските цигани и всеки, който няма средства да живее в Италия, трябва да бъде експулсиран. Позицията му бе официално осъдена от Европарламента като ксенофобска, самият Барозу се дистанцира, а в Румъния либералите поискаха Фратини да напусне ЕК.
Разбира се, те нямаха никакво влияние върху решението на еврокомисаря да стане министър.