Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“ България се подрежда на шесто място сред 27-те страни - членки на Европейския съюз, по нездравословни навици. Това откри проучването „Евробарометър“, проведено по поръчка на Европейската комисия в 27-те страни - членки на ЕС, и Турция и Кипър. Класацията по нездравословен начин на живот водят жителите на трите прибалтийски държави – Литва, Латвия и Естония. Преди нас в условната класация се подреждат и Гърция и Словакия. Като цяло едва една трета от населението на Европейския съюз води относително здравословен начин на живот – не пушат цигари, не прекаляват с алкохола, спортуват и внимават с какво се хранят. Останалите 68% от европейците имат начин на живот, който вреди на тяхното здраве. Най-здравословно живеят португалците (45% от тях нямат вредни за здравето навици) и ирландците (40%). Най-широко разпространеният бич за здравето на европейците е тютюнопушенето – средно 30% от жителите на 27-те страни членки пушат цигари, а най-високият процент пушачи е в нашата съседка Гърция – 44% от пълнолетното население. Вторият най-масов вреден навик в ЕС е заседналият начин на живот – всеки четвърти е жертва на липсата на движение и спорт и целодневното стоене на едно място. За българите най-масовите вредни навици са тютюнопушенето (37%), липсата на спорт и движение (38%) и нездравословното хранене (42%). Причината за относително нездравословния живот на българите се състои в това, че купуването на здравословни храни, посещаването на фитнес или други спортове все още се възприемат като лукс (от гледна точка на пари и време) от повечето българи. Макар че и при постоянното увеличаване на цените на цигарите повече от една трета от българите продължават да дават поне по 2 лв. за кутия цигари. При храненето проблемът е друг - у нас основният критерий за добро хранене продължава да бъде колко се яде, а не какво се яде. По-нататък, наистина уникални в проучването, са данните за употребата на алкохол. Почти всяко трето семейство у нас продължава да си прави домашни вино и/ или ракия, а и ако съдим от сериозните проблеми с пияните шофьори, явно пийването, къде с повод, къде без, е доста масово явление. В същото време едва 7% от запитаните твърдят, че употребата на алкохол е сред нездравословните им навици. И това едва ли са закоравелите алкохолици. Просто най-малко още два пъти по 7% българи си пийват, но не считат употребата на алкохол за нещо нездравословно! Не само по отношение на пийването, но и изобщо за всички „нездравословни” навици: не просто ги имаме над средното за Европа, но и не се притесняваме особено от това. За разлика от настроенията в повечето европейски страни. Близо 60% от европейците, които имат поне един вреден за здравето навик, вярват, че прекъсването на този навик би довело до удължаване на живота им и си струва да се опитат да направят нещо. Този процент в България е 47%, тоест българите в по-голяма степен смятат, че вредните им навици всъщност не са вредни. За сравнение нашата съседка Румъния по-скоро се доближава до европейските стойности – 62% от румънците смятат, че ако се откажат от вредните си навици, ще удължат живота си. Не е ясно дали българите не искат чак толкова да удължат живота си, или просто не вярват, че могат да променят навиците си. Във всеки случай не стресът в работата и загрижеността за европейските и световните дела скъсяват живота на българите, а тяхната убеденост, че не си струва да има мярка в хапването, пийването и... тези три неща. „Евробарометър” е редовно социологическо изследване, провеждано от ТНС и „Галъп интернешънъл“ в страните от Европейския съюз и други европейски държави по поръчка на Европейската комисия. „Евробарометър” се провежда от 1973 година. Извадката във всяка от изследваните държави е национално представителна – средно по около 1000 човека на държава. Максималната статистическа грешка при 50-процентови дялове е ±3 %. За България изследването се провежда от ББСС „Галъп интернешънъл“.