Стела Ненкова България е сред страните, които незаконно произвеждат автомати „Калашников". Рефренът е познат от последните десетина години. За пореден път тези дни чухме подобно порицание от Александър Заварзин, завеждащ външноикономическата дейност на концерна „Ижмаш", цитиран от руската агенция Интерфакс. Според руския високопоставен източник България грубо нарушавала сключените по време на СССР лицензионни договори за производство на оръжие. Разбирай: Не си плащате на Русия. Също: Не питате дали може да се изнася и за кои страни (за да не се настъпваме по обувката с цени и пазарни ниши!). Основният проблем тук е, че оръжейните лицензи са ни предоставени от СССР, а не от Русия. Съществен и нерешен проблем е също, че тяхното предоставяне е вървяло с пълна техническа и търговска документация по производството, подобренията му, както и пазарите, на които се изнася оръжието. Русия не е правоприемник на СССР Висящият въпрос, който сума ти демократични български правителства се заричаха да решат и не решаваха, се съдържа в отговора на въпроса: Русия приемник ли е на СССР, или не е? Работни групи от двете страни ежегодно си чешат езиците по този въпрос два пъти годишно в рамките на редовните сесии за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Очевидно е, че България няма да признае Русия за правоприемник на СССР. Още по-сигурно е, че Русия ще настоява за това право. Работата, разбира се, не е в цената на годишните роялти (лицензионни такси), които ние бихме платили охотно. Още повече че те едва ли имат и 10 млн. долара барабар с лихвите. България или частната компания „Арсенал“- Казанлък биха платили незабавно тези пари, само и само да няма повече пререкания. Не сме сами в „незаконното“ производство Не е случаен и фактът, че досега нито Полша, нито Чехия са признали Русия за правоприемник на СССР. Техните имена също се спрягат периодично като незаконни производители на калашници. Причината - плащането на роялти върви с цялата техническа документация по внесените подобрения в изделието – в случая автомат АК–47. С две думи, заводът в Казанлък доброволно и безвъзмездно трябва да разкрие цялата информация по собствения си автомат „Арсенал“, както внасяните през годините подобрения в АК-47. (Харесван, ценен и търсен на много пазари в Африка и Близкия изток, а с някои страни оттам Русия има подписани оръжейни договори.) На практика това означава да посочи защо произведеният по лиценз в България „Калашников“ дава много по-добри резултати при пустинни изпитания, отколкото оригиналният, произведен от „Ижмаш“. Благодарение на което и до днес основният му пазар е в Арабския изток. И малко в Латинска Америка. В НАТО или извън него Дори и да пренебрегнем факта, че България е член на НАТО, а Русия – не, пак не върви да се предоставя фирмена и търговска информация, която в цял свят е обект на специална защита. Ако България се съгласи, че Русия и СССР са едно и също, трябва и да даде отчет къде, кога и на чии пазари е било изнасяно оръжието. За колко. Не е известно само дали не се дължи на „Ижмаш“ и част от платената на българския завод цена - като специално лицензионно възнаграждение. Все пак по онова време имаше Варшавски договор и Съвет за икономическа взаимопомощ, на които България беше член. Но дори и тогава е съмнително дали са предоставяни всички подобрения в лицензионните оръжия на братския СССР, или просто сме си удължавали срока на лиценза. Сега обаче времената са други. И едва ли по света има търговска фирма, включително „Ижмаш“, която да предоставя изчерпателна търговска информация на конкуренти. Но руската компания едва ли се надява на пълен успех, тя по-скоро иска да освободи някои пазари за себе си. Колкото и малки да са. Е, ние не можем да се мерим с Русия като износител на оръжие. Това обаче не значи, че трябва да предоставим и останалите си пазари просто така. Няма такава фирма. Няма такава държава.