Пол Кругман “Интернешънъл хералд трибюн” Преди девет години сп. “Икономист” пусна голяма статия за петрола, който тогава се продаваше за 10 долара за барел. Списанието предупреди, че ситуацията може да се окаже нетрайна. Според него петролът можел да падне до 5 долара за барел. Във всеки случай “Икономист” твърдеше, че светът е изправен пред “перспективата за евтин и изобилен петрол в обозримото бъдеще”. Миналата седмица суровината удари 117 долара. Не става въпрос просто за това, че петролът опроверга самодоволството отпреди няколко години. Цените на храната също скочиха, както и стойността на основните метали. Глобалното оскъпяване на стоките събуди един стар въпрос, който не сме чували от седемдесетте: Ще попречи ли ограничената наличност на естествени ресурси на бъдещия растеж на световната икономика? Три обяснения защо се вдигат цените Как ще отговорим на въпроса зависи най-вече от това какво смятаме, че движи скока на цените на ресурсите. В общи линии, съществуват три гледни точки. Първата е, че всичко е спекулация – че инвеститорите, които търсят висока възвращаемост в период на ниски лихвени ставки, трупат парите си в стокови фючърси и така вдигат цените. В този ред на мисли, скоро балонът ще се спука и високите цени на ресурсите ще минат по пътя на Pets.com (компания за интернет продажби, която се използва като символ на балона на онлайн фирми от този род, спукал се през 2000-2001 г.). Второто мнение е, че скокът на цените се корени в основните социални процеси – особено в бързо нарастващото търсене от страна на отскоро месоядните китайци, които са и потребители на коли. Според поддръжниците на тази идея обаче с времето ще изкопаем нови нефтени кладенци, ще засадим нови акри и нарасналият добив наново ще понижи цените. Третата гледна точка е, че ерата на евтините ресурси е приключила завинаги – че петролът, обработваемата земя и планетата като цяло се изчерпват. Аз лично съм някъде между втората и третата позиция. Може би сме в стоков балон Има някои много умни хора – не на последно място Джордж Сорос, които смятат, че сме в стоков балон (въпреки че, според Сорос, той още е във “фаза на растеж”). Проблемът, който аз виждам в това мнение, е: къде са запасите? По принцип спекулацията вдига цените на стоките, като окуражава трупането на запаси. Данните обаче не показват никакви признаци за такова нещо: запасите от храна и метали са по-ниски откогато и да било, а петролните са едва-едва в рамките на нормалното. Най-силният аргумент в полза на втория начин на мислене – че крънчът на ресурси е реален, но временен, е силната прилика между сегашната ситуация и кризата за ресурси от седемдесетте. Сушени хамбургери Най-яркият спомен на американците от това десетилетие са непрестанно увеличаващите се цени и опашките по бензиностанциите. Тогава обаче имаше и тежка световна криза за храна, която докара куп проблеми по опашките в супермаркетите – помня 1974 г. като годината на сушените хамбургери в кутийки, които приготвяхме вкъщи с малко вода и мляко. Нещо повече, тази година докара опустошителен глад в по-бедните държави. В ретроспекция, стоковият бум от 1972-75 г. вероятно дойде като резултат от трескавия ръст на световната икономика, който надмина темпото на добиване на ресурси и се комбинира неблагоприятно с последиците от лошото време и конфликтите в Близкия изток. В крайна сметка лошият късмет се изчерпа, бяха култивирани нови площи, в Мексиканския залив и Северно море бяха открити нови петролни залежи и ресурсите поевтиняха отново. Този път обаче нещата могат да се развият другояче: тревогите около това какво ще стане, когато непрестанно растящата световна икономика изчерпа ограничените ресурси на планетата, са много по-реални сега, отколкото през седемдесетте. Аз лично не очаквам растежът на Китай да се забави значително в обозримото бъдеще. Това е сериозен контраст със ситуацията от 70-те, когато растежът в Япония и Европа – зараждащите се икономики на епохата, забави ход и така свали голям товар от световните ресурси. В същото време те се намират все по-трудно. Големите залежи на петрол по-специално стават все по-малко, а производството на суровината от нови източници в последните години едва стигна да закрепи намаляващите количества от старите кладенци. Лошото време сега поразява по-трайно от Ел Ниньо Лошото време, което поразява селскостопанската продукция, този път има много по-фундаментални и постоянни оттенъци от климатичните феномени Ел Ниньо (който повишава температурата на водата в тропическата част на Тихия океан) и Ла Ниня (който понижава температурата там). Те унищожиха огромно количество посеви преди 35 години. Австралия например кара десетата си сушава година, която все повече прилича на доказателство за климатични изменения. Да предположим, че наистина изчерпваме ограничените запаси на природата. Какво означава това? Дори и да се окаже, че сме на края на производството на петрол или близо до него, това не значи, че някой ден ще си кажем: “Боже! Свърши ни петролът!” и ще наблюдаваме как цивилизацията се срива в анархия като в “Лудият Макс”. Богатите държави обаче ще почувстват все по-силен натиск върху икономиките си от повишаващите се цени и ще им е по-трудно да вдигат стандарта на живот. Някои по-бедни страни пък ще се окажат опасно близо до ръба – или отвъд него. Недейте да поглеждате, защото добрите времена май току-що свършиха.