Руският президент Владимир Путин уговори при вчерашната си визита в Либия оръжейни сделки за милиарди. Миналия декември това постигна и френският президент Никола Саркози, докато си говореше с Муамар Кадафи в неговата палатка, опъната пред Елисейския дворец. Няколко дни по-късно и испанският премиер Хосе Сапатеро договори гигантски контракти в отбранителната област при визатата на либийския лидер. Кадафи има пари – 40 млрд. долара от годишни продажби на петрол не е малка сума. Въпросът е защо все пак големи световни сили се борят да получат някакъв пай от тези приходи именно срещу оръжия - вярно, гарнирани и с някакви проекти в инфраструктурата и енергетиката? Нали „голямото отваряне“ на Либия към неарабския свят настъпи именно защото се отказа от програмата си за развитие на оръжия за масово унищожение и така отпадна от списъка на САЩ с терористичните държави? Изглежда само Вашингтон още си спомня за тази подробност, защото не е известно да е продал на Триполи някакви военни системи. Добре е европейските лидери да се запитат защо са й на Либия тези оръжия, преди да омайват обществеността с главоломни сделки. За да не се окаже, че са милитаризирали държава, която изведнъж се отмята от антитерористичните си ангажименти.