Даскалите са си прави да искат повече пари, министрите са прави да се стискат. Проблемът е съвсем друг – къде е реформата в образованието? Няма я! Като няма реформа, няма и обективни критерии кой учител какво заслужава. Вместо да започне истинска реформа, Даниел Вълчев хвърли огромни пари за пиар. Плати се по едно изследване на всеки социолог от дългата опашка. След това се даде думата на всеки, който има навика да се изказва по всичко. Събраха се томове от празни приказки. И пак нищо. Междувременно учителите изровиха томахавките. И никой нищо не може да им каже. Не е нормално един учител да живее с 300 лева. Вярно, той може и да не става за даскал, но щом няма обективна национална тестова система, длъжни сме да го уважаваме до доказване на противното. Крайно време е обаче Даниел Вълчев да спре с пиара и да свърши нещо истинско. Ако не – да дойде друг, който може.