Eмилия Милчева Един крънч броди из планетата и руши финансовите пазари, както ураганът “Катрина” потопи Ню Орлиънс и Югоизточните щати в САЩ. Благодарение на неразвития си пазар на финансови продукти и заради по-консервативно банкиране родината донякъде е опазена. На местна почва обаче крънчът, както “галено” нарекоха Кризата, всъщност придоби вътрешнополитически измерения. И така вътрешната политика се икономизира доста преди външната, за което призоваваше един бивш вече министър на външните работи. Ето няколко здрави аргумента за крънча в политиката ни. Нинджа кредит 2005 През 2005 г. българските избиратели отпуснаха необезпечен с никакви активи кредит на доверие с 4-годишен матурирет на няколко политически сили, които сглобиха трипартийна управленска коалиция. По същия начин американските инвестиционни банки и финансови институции отпускаха в продължение на години ипотечни кредити “на килограм” на хора, които не могат да докажат доходи, нямат собственост и са определено ненадеждни кредитоискатели. В САЩ ги наричат “нинджа кредити”. Но от това печелят куп бизнеси. Най-напред брокерите, които осигуряват в единия случай домове, в нашия – услуги, обществени поръчки и партийно финансиране, срещу отпуснатия заем. След като получиха кредит от народа, управленците започнаха да “теглят” нови заеми на доверие – предимно от Брюксел. Същото направиха и финансовите институции в САЩ и Европа – преобразуваха рисковите subprime в продукти за продан и така продължиха да получават пари срещу рециклираните заеми. И всичко вървеше добре и всички бяха щастливи до един момент... Да живее капитализираната лихва! Рискът да се дават пари назаем на получатели без добро кредитно досие – само срещу лична карта, е огромен. Просто защото по-рано или по-късно те спират да си плащат вноските по кредита и си тръгват – едни от домовете, други – от политиката. Но в замяна нито банките, нито гласоподавателите има какво да си приберат насреща. Тоест рискът си е изцяло за тяхна сметка. Дотогава обаче един (не твърде широк) кръг хора са поспечелили доста. В единия случай – инвестиционните банки и кредитни институции, в другия – “партийни обръчи”, “оперативно интересни бизнесмени”, Батко(вци)... През това време кредитите се раздуват като балон с хелий, обработвани от Н.В. капитализираната лихва – крайъгълен камък на съвременния капитализъм и пазарната икономика изобщо. Лихва върху лихвата, или казано по-иначе: към сумата по заема се прибавя лихвата от предходния период, след което в следващ период се олихвява вече новата по-голяма сума. Така дългът става огромен, непреходен и почти доживотен. А парите спират – в единия случай към банки, строителни предприемачи, застрахователи и прочие, в нашенския – Еврокомисията замрази касичката в Брюксел. Следва още по-лош етап. Обезценка на активи - т.е. отписването им - в резултат на “нинджи”, заемите от типа “въздух под налягане”, както би се изразил българинът. Стотици милиони долари се изпаряват всеки ден, свежите пари във финансовата система се дават през сламка, акциите спадат, съответно – и печалбите. Някои финансови институции рухват, други – като “Нордърн Рок”, ги национализират. Топмениджъри на топбанки се разделят с постовете си – пример Чарлс Принс и “Ситигруп”. Кредитополучатели губят домовете си. Магаре(та) към привързания балон В България рейтингът на получателите на кредит на доверие 2005 следва гравитацията и ако изборите бяха днес... Да не припомняме социологическите сондажи - ще докарат язва на някои по-нервозни управленци. Обезценяват се думите на политиците, някои от тях се разделят с постовете си. Но се завръщат в партийните леговища... Партиите не могат да се национализират, но ликвидността им за следващите избори е силно застрашена. Още по-лошо: може да се окаже, че изборите дебнат на следващия ъгъл – като наемен убиец за показен разстрел. Изобщо - крънч! Осврачена работа - би казал Радичков.