Бъз Бисинджър,"Интернешънъл хералд трибюн" През 1894 г. барон Пиер дьо Кубертен, френски аристократ, приема съживяването на олимпийските игри като мисия на живота си. Той вижда олимпиадата като проява, която може да помогне за издигане на морални ценности: "Нека радостта и доброто приятелство царуват и нека олимпийският огън да следва пътя си през вековете, спомагайки за разбирателство между народите, за доброто на едно все по-възторжено, храбро и добродетелно човечество." Кубертен е смятан от мнозина за бащата на съвременните олимпийски игри, които се провеждат за пръв път в Атина през 1896 г. Но ако той бе жив днес и бе станал свидетел на олимпийските игри през изминалите 40 години, почти със сигурност би си направил извода, че великата му идея се е провалила и че идеализмът не е достоен противник на политиката, парите и спорта, взети заедно. Състезанието в Пекин ще е недоразумение Летните олимпийски игри в Пекин са след четири месеца и още отсега може да се предвиди, че ще бъдат едно недоразумение. Миналата седмица преминаването на щафетата с олимпийския огън през Лондон и Париж бе съпроводено с арести и сблъсъци с полицията по време на демонстрации срещу потушаването на протестите в Тибет и други нарушения на човешките права в Китай. В Сан Франциско носителите на факела буквално играха на криеница с демонстранти, след като маршрутът бе внезапно променен от съображения за сигурност. Държавните глави на редица страни многократно бяха призовавани да бойкотират церемонията по откриването на олимпиадата. Но протестите и бойкотът вече не са ефективни средства за лечение. Остана само един начин да подобрим олимпийските игри: да ги прекратим трайно. Колкото по-възвишена е напудрената реторика, която се превърна в подхранвана от олимпийските игри индустрия, толкова по-лоши са криещите се зад нея безобразия. А откъдето и да го погледнем, това е една прогнила институция. Инциденти и гафове По време на така нареченото клане на площад "Тлателолко" през 1968 г. мексикански войници стреляха по стотици протестиращи студенти в столицата Мексико 10 дни преди летните олимпийски игри. Смята се, че загиналите са между 200 и 300 души. През 1972 г. членове на пропалестинската организация "Черен септември" взеха за заложници няколко израелски спортисти от олимпийското селище в Мюнхен; загинаха 11 от тях. През 1976 г. източногерманският женски отбор по плуване спечели 11 от 13-те златни медала. По-късно бе разкрито, че стотици източногермански спортисти от години използват стероиди, за да подобрят резултатите си. През 1980 г. САЩ и около 60 други страни бойкотираха игрите в Москва заради съветската инвазия в Афганистан. През 1984 г.Съветският съюз и Източна Германия бойкотираха олимпиадата в Лос Анджелис. В допълнение към това тази олимпиада стана първата, превърната от спонсори в непрекъсната реклама. Що се отнася до игрите през 1988 г., в безспорно най-интересното състезание - 100 метра спринт за мъже - канадецът Бен Джонсън бе лишен от златния си медал, след като даде положителна допинг проба. В допълнение към това, страната домакин - Южна Корея, изсели 720 000 души, за да построи съоръжения за олимпиадата. (Според правозащитна организация Китай почти е удвоил тази цифра, като е изселил около 1,5 милиона души заради игрите.) През 1996 г. олимпийските игри в Атланта бяха помрачени от експлозия на бомба, при която загинаха двама души. Преди зимната олимпиада в Солт Лейк Сити през 2002 г. бе направено разкритие, че привърженици на кандидатурите на някои градове за домакинство на игрите са подкупвали членове на Международния олимпийски комитет. На тази олимпиада една от съдийките в състезанието по фигурно пързаляне за спортни двойки призна, че се е опитала да подсигури победа за отбора на Русия. Кой ще бойкотира С наближаването на олимпийските игри през август тази година редица държавни глави започнаха да си играят на "кой ще бойкотира и кой не" откриването на олимпиадата заради нарушаването на човешките права в Китай (при последното преброяване американският президент Джордж Буш заяви, че ще присъства, германската канцлерка Ангела Меркел и британският премиер Гордън Браун отказаха да се появят на откриването, а френският президент Никола Саркози се колебаеше). Но за да не се чувстваме ние, американците, прекалено праведни, трябва да вземем предвид следното: ако САЩ бяха домакин, всяка участваща в игрите държава би трябвало да помисли или за бойкотиране на церемонията по откриването им, или за оттегляне на участието си в тях заради извършваните от нас безчинства, вкл. окупацията на Ирак и малтретирането на затворници в Абу Гариб и Гуантанамо. Разбира се, не е справедливо да осъждаме всички спортисти, които участват в игрите. "Това е техният шанс", казва Боб Костас, който за седми път ще коментира олимпийските игри по телевизия Ен Би Си. "Това е кулминацията на всичките им усилия". Това е най-добрият аргумент в полза на игрите. Но не е достатъчен, за да превъзмогне горчивата история. US компаниите да оттеглят подкрепата си Трайното прекратяване на олимпийските игри може да се окаже не толкова трудно. Всичко, което е необходимо, е една-единствена проява на кураж и нравственост от страна на САЩ, които трябва да прекратят завинаги участието си в игрите с мотива, че те не могат да изпълнят мисията си. Оттеглянето на САЩ ще подкопае игрите, тъй като те повече няма да са световно състезание. Но далеч по-мощен фактор за прекратяване на участието на американския отбор би било възможното спиране на подкрепата за олимпийските игри от страна на американски компании. Това ще се отрази негативно и на желанието на американски телевизионни компании да продължават да плащат умопомрачителни суми за правата за излъчване на игрите. В замяна на олимпийските игри ще продължат да се провеждат световни първенства в индивидуалните спортове, както е сега, но вероятно на постоянно създадени за целта места. Това би било от полза за спортистите. Дали някои спортисти ще станат невинни жертви на загубата на олимпийските игри? Да. Но броят им няма дори да се доближи до този на невинните жертви, убити в Дарфур с доставяни от Китай оръжия, или в Ирак по време на американската окупация. Светът ще продължи напред без олимпийските игри. Идеалите,изложени от Кубертен, няма да бъдат осмивани редовно, а почетени с признанието, че олимпийските игри просто се провалиха.