Марчела Абрашева Години наред общественото мнение бе склонно да оценява проблема „безработица” главно по размера – ниска ли е, или висока. Не само за обществото, но и за управляващите от последните два мандата спадането на безработицата като процент бе като че ли основният измерител за подобрение или влошаване по тази толкова болезнена социална тема. Изглежда обаче сме много близко до момента, в който не толкова процентът безработни, колкото техният социален профил ще стане въпрос от първостепенна важност. Преди всичко - ниска или висока е все пак безработицата у нас? Официалната статистика за регистрираните безработни измерва спад от около 2% в рамките на една година (от 9% за 2006 на 6,9 % за 2007 г.). 11% от пълнолетните българи се определят като безработни Последното социологическо проучване на „Галъп Интернешънъл“ и в. „Класа“ показа, че 11% от пълнолетните българи определят себе си като безработни. Подобни са стойностите и за първите три месеца на 2008 г. като цяло спрямо около 15% средно за същия период на миналата година. Тук следва да се направи уговорката, че социологическите данни и тези на официалната статистика измерват различни неща. Агенцията по заетостта отчита безработните с право на обезщетение, докато социолозите измерват и тях, и всички останали, които нямат постоянна работа и поради това са склонни да определят себе си като безработни. Въпреки тази разлика в дефинициите обаче и двата рода данни сочат тенденция на траен спад. По-нататък, сравнението на данните за регистрираните безработни у нас с тези за ЕС навежда на извода, че безработицата у нас е по-скоро ниска. Процентът безработни в България в момента е точно според средната стойност за всичките 27 страни – членки на ЕС. Има страни – прибалтийските републики, Ирландия, Дания – които се радват на безработица в порядък 3-4%, но има и такива с много по-висок процент от нас. Следователно, по въпроса за размера се побираме в мислимите европейски рамки, заедно със съседни страни като Румъния и Гърция. Само 4% са висшисти Не това обаче е най-важното. Според резултатите от изследването тенденцията безработни да остават само хора с основно и по-ниско образование се задълбочава. Едва 4% от безработните са висшисти, докато 62% са с основно или по-ниско образование. Процентът безработни сред висшистите и хората със средно образование е спаднал двойно за 2-3 месеца, докато сред, грубо казано, необразованите, той се повишава. Така познатото от годините на прехода понятие „безработен висшист” май не е валидно за българското общество днес. Нещо повече, завършването на средно образование също до голяма степен вече гарантира работа. Изглежда, пазарът на труда е на път да обхване всички, които имат някаква елементарна образованост – дори не квалификация. Извън пазара на труда остават, за съжаление, трайно онези 300 000 души, които не са ходили на училище. Също за съжаление потвърждава се тенденцията за висока безработица сред ромите – минимум 64% от тях са трайно безработни. Високото ниво на безработица сред ромите може и да се дължи на дискриминация, но все пак основната причина е споменатата вече зависимост базово образование – заетост. 92% от ромите в България са с основно и по-ниско образование, като всеки десети е напълно неграмотен. 300 000 души нямат базови социални умения Оттук могат да се направят най-малко три основни извода. Първо, работодателите наистина имат основание да твърдят, че у нас няма достатъчно хора за цели отрасли. Вносът на виетнамци ще бъде само признаване на обстоятелството, че тези няколкостотин трайно безработни наши сънародници не могат да бъдат интегрирани в пазара на труда. Най-малкото чрез синдикални и патриотични призиви към частния, пък и държавния сектор от типа „изберете българското”. Тези безработни просто нямат базови социални умения и нагласи, за да работят от 8 до 17 ч, защото преди това не са ги добили в училище. Второ, наистина сме близо до това безработицата трайно да се възпроизвежда генерационно: децата на рано изхвърлените от училище също губят шансове да бъдат нещо друго, освен следващите безработни. От това, че бедността и безперспективността ще бъде съсредоточена в гета, а няма да минава като червена нишка през всички обществени групи, едва ли ще ни стане по-леко като общество. И трето, очертават се важни последствия за социалната политика у нас оттук насетне. Борбата за намаляване броя на сегашните безработни, включително чрез стимули за работодателите да ги назначават, е нещо много важно, но тя всъщност преодолява последствията, не отстранява причините. По-съществено за застрашените социални и етнически групи е децата им да бъдат върнати спешно в училище, а младите родители – да наваксат донякъде базовото си образование, за да имат шанс да работят. Не съм сигурна дали формула от типа „ вечерно училище”, позната от епохата на ранната ни индустриализация, е подходяща или не, но проблемът на повечето трайно безработни по-млади хора не е в незнанието на компютри и английски, а в липсата на основни знания и на навици като: да се концентрираш за няколко часа, да следваш инструкции, да правиш нещо в колектив с други хора. Изследването е проведено през първите десет дни на март, национално-представително е и обхваща 1010 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп Интернешънъл” в България от 1992 година.