ДПА Едва ли има нещо по-лесно от това да загърбим Италия като една объркана страна, тормозена от непрекъснато сменящи се правителства, планини от боклук и опасни мафиоти. Но въпреки огромните проблеми, в които са затънали Рим, Неапол и Палермо, не може да се отрече фактът, че Италия е важна държава. Тя е сред страните - основателки на Европейския съюз, и внася в бюджета му третата по големина сума измежду всички държави-членки. Като част от Г-8 тя има мощен глас в глобалната политика. А нейното географско положение й дава стратегическо предимство в Западните Балкани и Средиземноморието. Преди всичко, икономиката й е четвъртата по големина в Европа и третата в еврозоната. Всички в една лодка "Размерът има значение, особено когато става дума за икономика", казва Марко Инчерти от Центъра за европейски политически изследвания. "Всички в Европа сме в една лодка, затова всички искат нещата в Италия да вървят добре", заяви Инчерти. Нищо чудно, че от Брюксел и европейските столици следят общите избори в Италия с огромен интерес. А според представители на ЕС приоритет номер едно на следващото правителство ще бъде икономиката. Хоакин Алмуния, еврокомисар по въпросите на икономиката и финансите, акцентира върху огромния бюджетен дефицит на Италия, който остава по-висок от годишния брутен вътрешен продукт на страната. При краткото управление на правителството на Романо Проди от май 2006 до април 2008 г. съотношението между бюджетния дефицит и БВП на Италия падна от 4,4 процента през 2006 до 2,4 процента през 2007 г. Но обещанието на Италия да ликвидира изцяло бюджетния дефицит до 2011 г. сега е сериозно застрашено от глобалния икономически застой. Според италианския Институт за изследвания и икономически анализи се очаква БВП да нарасне със скромните 0,5 процента през 2008 г. Междувременно инфлацията расте, а доверието на потребителите е ниско. "Не виждам откъде може да дойде новият икономически растеж", казва Греъм Уотсън - британският политик, женен за италианка, който оглавява Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент. Политическите експерти с огромен интерес следят новата формация на Валтер Велтрони, основния кандидат на левоцентристите за премиерския пост. Правителството на Проди рухна под напора на вътрешните противоречия в разнородната си коалиция, чийто обхват се простираше от комунисти до либерали. За да избегне подобна грешка, Велтрони скъса с крайната левица и се кандидатира самостоятелно начело на новосформираната Демократическа партия, обединяваща социалдемократи и либерали вляво от центъра. Велтрони като Блеър Според Пол Гинсбърг, британски професор по съвременна история в Университета на Флоренция и популярен коментатор на италианската политика, Велтрони цели да повтори в Италия това, което Тони Блеър направи с новия лейбъризъм във Великобритания през 90-те години. Без съмнение обаче човекът, в когото са приковани всички погледи, е Силвио Берлускони. Бившият медиен магнат е начело в повечето проучвания на общественото мнение и мнозина в Брюксел изтръпват пред перспективата отново да преживеят ексцентричните му жестове. Европейските дипломати още не са забравили как разгневеният Берлускони сравни германеца Мартин Шулц, лидер на Групата на социалистите в Европейския парламент, с надзирател в нацистки концлагер. А коментарите му, че Израел трябва да бъде поканен в ЕС, че руският президент Владимир Путин е "истински демократ" и че най-лесният начин за една млада жена да успее в живота е да се омъжи за някой от синовете му, също не помогнаха на Берлускони да се хареса на брюкселския елит. Но повече от всичко европейските политици се боят, че ако той бъде избран, протекционизмът и скептичното отношение към Европа на неговия десноцентристки съюз може да възпрепятстват ключови проекти на ЕС, свързани с либерализацията на енергетиката, климатичните промени и Общата селскостопанска политика. „Първоначално в Брюксел не можеха да повярват, но вече започват да осъзнават, че Берлускони може отново да се върне на власт", казва Инчерти.