Димитър Бранков, заместник-председател на БСК

Българското правителство през юни 2009 г. прие т.нар. Българска пътека за гъвкава сигурност. А до края на ноември България трябва да декларира цели по стратегията „Европа 2020“. Включително и целите, свързани с приобщаващия растеж, нарастване коефициента на заетост и от тази гледна точка резултатите по проекта за гъвкава заетост – споделянето на практиките на различните страни, проблемите и решенията, които търсят и намират.
Освен производителността на труда и намаляването на трудовите разходи за добро или зло другият основен инструмент за конкурентоспособност без съмнение се оказва девалвацията на валутите. Един инструмент, с който българското правителство не разполага. На следващо място, ако трябва да говоря за спецификата на България спрямо Европа и света, имаме огромни по размер неблагоприятни демографски тенденции и миграционни процеси.
Значителен е проблемът, свързан с образователната система, професионалното образование и квалификация, компетенцията на работната сила. Наред с това имаме законодателство отпреди 20 години, което ограничава гъвкавостта на пазара на труда. Включително по отношение заплащане и по отношение наемане. Към момента и в резултат на продължаващата рецесия имаме едно много високо ниво на безработица. Официалните числа не представят пълната картина. Ако към официално регистрираните безработни лица добавим и т.нар. обезкуражени лица, ще се получи едно число от 16-17% ниво на незаетост. Преди кризата индикаторът беше около 10% при официално регистрирана безработица 5%-5,5%. Големите проблеми на пазара на труда са свързани и с огромния контингент от хора, които нямат необходимото образование. Освен това нивото заплащане/производителност на труда е относително ниско. Ниско е заради пречки от правен характер, пречки в законодателството, но и пасивната позиция на работодателите за въвеждане на съвременни системи за организация на труда, съвременни системи за заплащане.