Иглика Горанова Напоследък мои приятели си тананикат песента на Кирил Ампов „Девет милиона мишлета, изкарват се взаимно ченгета...“? На по-младите българи можем да кажем, че тя се появи заедно с демокрацията и беше особено популярна (Нещо като „Моя страна, моя България“) след публикуването на „оня списък“ в два вестника. На 22.04.1991 г. в. „Факс” публикува „Списък на доносниците във ВНС” (1990-1991). На 12.03.1992 г. в. „Репортер 7” също ни зарадва с „оня списък”, който съдържаше агентите на ДС в дипломатическите мисии). Тогава държавата хем си тананикаше, хем се люлееше на гребена на прозрението, че почти всичко е в ръцете на ченгетата. Които пък хем са кукловоди, хем са във властта. Но нека си признаем - нищо не последва от тази констатация. За агентите нямаше лустрация, което не беше беда. По-голямата манипулация беше, че от тогава досега се огласяват само част от имената на сътрудниците на ДС. Другата част от агентите са скрити и съответно заплашвани, че ако не слушат, ще бъдат разконспирирани. Тактиката на „половинчатата истина“ свърши добра работа на стратезите й. Как точно - преходът го показа. Върши им същата работа и сега. Все още МВР държи ключа на досиетата. Верни на тактиката на „половинчатата истина“. Кои от агентите са скрити? От година насам Комисията по разсекретяване на архивите на ДС съвестно изкарва списъци с президенти и техните съветници, депутати, министри, общинари. Стотици имена излязоха наяве и със сигурност докараха някои хора до инфарктни положения. Поставиха ги в неудобната ситуация да публикуват досиетата си по вестниците, за да докажат, че са работили в полза на народа. Други пък се каеха от телевизионния екран за миналото си и обясняваха, че не са имали друг избор, освен да доносничат. Трети се възгордяха от миналото си. Четвърти взеха да съдят комисията, защото според тях абревиатурата ДС не означавала непременно Държавна сигурност, а детски свят примерно. В близко време предстои да научим и цялата истина за дипломатите, журналистите, банкерите и други публични фигури. Разчетено във времето - ще се изкарват списъци поне още осем години. След което комисията може да бъда закрита поради изчерпване на функциите. Или трансформирана в институт, в който българите да четат историята на своя живот, написана от колеги, близки и приятели. Така, както я четат в другите европейски страни. Независимо от безпристрастността и от желанието на „властелините на архивите“ да не укриват нищо, не можем да не кажем ясно: от тях зависи твърде малко. В продължение на година те огласяват това, което им подават спецслужбите. Ако реши, министърът на вътрешните работи спокойно може да спести някое досие. Такива сериозни съмнения се появиха, когато се разсекретяваха агентите в парламента. Из кулоарите на 40-ото Народно събрание тръгнаха слухове, че са открити четири възлови фигури в парламентарната група на Коалиция за България. Имало и съмнения и за другите групи от управляващото мнозинство. От телевизионния екран депутати от ДСБ обявиха, че на тези „скрити лимонки“ Румен Петков бил звънял, за да иска подкрепа за оставането на поста си. И те му помагали. Явно министърът е добър социален психолог и е изучавал тази наука в партийната школа. Както е известно, страхът е по-мощен от любовта и диктува поведението на агресия и подчинение. Ако искаме на всичко това да се сложи точка, архивите на спецслужбите трябва час по-скоро да се дадат на комисията за досиетата. И те да бъдат отворени отново. Тогава ще стане ясно дали МВР е укривало нещо по отношение на властта. Т.е. краят на сагата „разкриване на досиетата“ все още предстои.