Цонко Цонев, кмет на Каварна Приемам като крачка напред децентрализацията на финансирането на местните дейности и делегирането на училищните бюджети на директорите им. Но смятам, че е връщане назад към централизацията прехвърлянето на изменението на общите устройствени планове в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). В резултат на промените в Закона за Черноморското крайбрежие изменението на общите устройствени планове в 2-километровата зона от морето бе прехвърлено от общините към регионалното министерство. Действащият до момента ред е по-либерален, по-прозрачен. Досега исканията за промяна в плановете се отправяха към местната власт. Ние ги разглеждахме и обявявахме своето решение. Кметовете и общинските съветници познават регионите си и знаят какви са нуждите на инвеститорите и собствениците на земи. Прозрачна е и процедурата, по която става това. Решенията за изменение на устройствените планове на населените места се вземат от общинските съветници с явно гласуване пред очите на избирателите. Съгласно новите правила промяна в общите устройствени планове вече ще се извършва от МРРБ. Гражданите трябва да отправят своите искания към администрацията на ведомството. Проблемът е, че там цари пълна неяснота по този въпрос - все още не е изграден спецотдел, не са уточнени процедурите, липсват опитни кадри. Наред с това се очертава на едно място да бъдат събрани стотици хиляди искания, които сериозно ще затруднят работата и ще забавят процеса. Всичко това вече започва да създава проблеми на стотици инвеститори и собственици на земи. Индикации има както при нас в община Каварна, така и в Шабла и региона. Причината е, че така се прекъсва връзката между инвеститорите и местните власти. Несъстоятелно е твърдението, че с централизирането на промените в общите устройствени планове в регионалното министерство ще се спре процесът на презастрояване. Гаранция, че това няма да се случи дава и Законът за Черноморското крайбрежие, и „Натура 2000“. Утвърждаването на подробните устройствени планове от общинските съвети, както бе досега, също бе бариера срещу презастрояването. Има и законодателство, което регулира плътността на строителството, етажността на сградите и други. Прехвърлянето на разрешенията за промени в устройствените планове към София за мен има за цел да централизира информацията в МРРБ. Колкото и да не ми се иска да го мисля, не мога да изключа и това, което хората по места говорят – че един от мотивите за централизацията е реализирането на курупционни схеми. Към тази мисъл насочва и фактът, че в министерството - в отдел с двама-трима чиновници, ще се вземат решения за промяна на устройствените планове на стотици населените места. Схема, която е далеч по-непрозрачна от гласуването на един общински съвет. Другото ми голямо притеснение е, че цетрализацията и утежняването на процедурата ще доведат до забавяне на процеса на издаване на разрешение за промени устройствените планове. Ние вече инкасираме такова забавяне с няколко месеца. Опасявам се, че то може да стигне и до половин година. Отчитам като положителен резултата от прехвърлянето на управлението на средствата за училищата на техните директори. Делегирането на бюджетите не минава без проблеми, защото липсва опит. Той обаче може да се натрупа само в практиката. Затова смятам, че верният път е именно този. Община Каварна е осигурила около 200-250 хил. лв. за подпомагането на училищата в региона. Вече сме отправили и искане за обявяването на учебното заведение в село Белгун за защитено. Има обаче общини, които не разполагат със средства и няма да могат да спасят своите училища. Според мен държавата трябва да хвърли най-много средства, работа и хъс за образованието и здравеопазването. Защото не може да има здрава държава, в която живеят болни хора.