Симеон Дянков, министър на финансите

Реформа във висшето образование трябва да има и да се направи за студентите, макар че напоследък публичните дебати се въртят около кариерното развитие на преподавателите, така също и реформата в здравеопазването се прави за пациентите, а не толкова за лекарите. По-доброто развитие на българското образование се определя от няколко основни теми.
Първата е свързана с по-широкото участие на студентите във вземането на решенията. Според сега действащия закон студентското тяло има известни правомощия в различните управленчески структури в самите университети. Новият проектозакон за висшето образование, който е в краен стадий на разработка, преди да влезе в МС, предвижда вместо 15% дял в решенията студентите да имат 30%. 5% от тях да са за докторанти.
Друга важна теза, която в най-малка степен важи за УНСС, където има добре подготвени финансисти и икономисти, но важи в по-голяма степен за другите университети, е за разделението на академичното управление и финансово-стопанското управление. Тя изненадващо много се дискутира най-вече от преподавателите, не от студентите, като един вид нарушение на автономията на учебните заведения. Това, разбира се, изобщо не е така. Работата на деканите, ректорите, е да се грижат за учебния процес, за курсовете на обучение и т.н. Съвсем друга е работата дали е пуснато парното, дали ще има дървена ваканция или не, колко от сградите на университета трябва да се използват, какви да бъдат залите. Или, общо взето, в момента хора, които се занимават с философия, история, психология, се занимават и с това, дали покривът тече и т.н. Идеята за разделение между академично и финансово управление е доста елементарна като решение и го виждаме на практика във всички части на живота – както в държавата, така и в бизнеса. Дори и в по-малките фирми има някой, който отговаря за маркетинг, друг за продажбите, а трети и четвърти за финансите и счетоводството.
В реформите, свързани с управлението на ВУЗ-овете, се включват и повече възможности за мобилност на студентите. Това е свързано с кредитната система, какви са курсовете, какво е тяхното описание. Но става въпрос и за финансиране. Сега университетите получават финансирането си до голяма степен на база колко студенти са приели и ще приемат, а финансовата мобилност не е със студента. Т.е., ако някой иска да се премести от УНСС в Софийския университет, не ви го препоръчвам, парите няма да се преместят с него, което е слабост в досега действащата система.

Да се мисли за кариерата още от първи курс

Третата много важна тема е кариерното развитие, т.е. отрано да се мисли, не в последната година къде може да работи и да се реализира студентът. От тази гледна точка най-развита е американската система, където идеята за кариерни центрове е разработена до такава степен, че в момента, в който влизаш в университета, разбираш какви курсове имаш и отиваш в центъра. Там от първия ден те питат как се виждаш след пет години. Отговорът определя и какви курсове иска да запише младият човек. Естествено, предпочитанията могат да се променят, тъй като роля играе пазарът. Например аз, ако бях студент в УНСС преди 4-5 години, щеше да ми е интересно да се занимавам с туризъм или строителство, тъй като тогава тези сектори се очертаваха като основни в икономиката. Идва икономическата криза, променя нещата, макар че туризмът ще продължи да се развива, но е факт, че ще имаме много по-малко строителство като дял от БВП спрямо 2006-2008 г. Т.е. пазарът вече има други нужди. Днес много по-добре се развива износът на страната и секторите, свързани с него. България става една от основните държави, не само в Европа и в света, по експорт на фармацевтични продукти. Така че в бъдещите кариерни центрове трябва да се следят подобни развития в икономиката и да ме посъветват: вместо да се занимаваш със строителна дейност, можеш да помислиш за фармация, софтуерна индустрия.
Друга важна тема, залегнала в проектобюджета, е свързана с качеството на обучението. Следващата седмица, на 4 ноември, Министерството на образованието ще покаже проект за рейтинги не толкова на университетите, а на факултети и направления. Аз и целият МС имахме възможност да се запознаем със системата, разработена от „Отворено общество“ и общо 50 индикатора дават отговор на въпроса, ако знаеш каква специалност искаш да следваш, къде е най-добре да го направиш. Показателите ще изследват последните 3 години.

* Лекция в УНСС на тема „Ролята на младите хора в управлението“. Със съкращения.