Най-голямата среща на високо равнище в историята на НАТО се очерта вчера и като най-големия провал на организацията. Вместо да се разшири с 3 нови балкански членки и да вкара в предверието си още две от бившите съветски републики, Алиансът демонстрира в Букурещ собствените си процедурни слабости. Решенията се вземат с консенсус, а една Гърция се оказа по-силна и по-упорита от свръхсилата САЩ и не отстъпи от заплахата си с вето срещу Скопие. Така спорът й за името на Македония остави бившата югорепублика извън единствения военен съюз на днешната епоха. Случаят с Украйна и Грузия е доста по-различен. Те не бяха поканени официално в лагера на подготвящите се кандидатки, защото геополитическите интереси на Франция, Германия и други европейски членки се оказаха по-важни от желанието на президента Буш да забие нов натовски клин по границите на Русия. Берлин и Париж в прав текст казаха на Вашингтон още преди срещата, че не искат конфронтация с Москва по тази тема. Украйна и Грузия ще бъдат все някога присъединени към Плана за действие за членство в НАТО. Но точно на 3 април, месец след президентските избори в Русия и месец преди Владимир Путин да оглави правителството в Москва, моментът не изглежда особено подходящ. Има и друг аспект на проблема и той засяга края на мандата на Джордж Буш. За американския президент Букурещ трябваше да отбележи поне една голяма червена точка в неговия актив след негативите, които му носят неумиротворените след повече от 5 г. окупация Афганистан и Ирак. Той няколко пъти, включително при визитата си в Киев, в началото на седмицата повтори, че Русия не може да налага вето на натовските решения. А ето че точно това се случи. За да закърпят поне малко накърнения му имидж на лидер на единствената суперсила, съюзниците намериха доста неуместно решение. От тяхно име генералният секретар Яп де Хоп Схефер обяви, че Украйна и Грузия още не са готови официално да станат кандидат-членки. Защо тогава изобщо се споменаваше този почти сигурен изход от срещата на високо равнище? Отговорът може би се крие в доста смекчената руска позиция през последните 2-3 седмици по въпроса за американската противоракетна отбрана. Тя намеква за следната сделка - САЩ ще имат своята ПРО, а НАТО няма да настъпи в Кавказ. Всичко останало са приказки за широката публика.