Питър Апс, Ройтерс Предвид мащаба на кредитния крънч инвеститорите все повече се притесняват да не би нововъзникващите пазари с големи текущи дефицити да последват примера на Исландия, която изпадна във финансова криза и чиято национална валута е в плен на свободното падане. Въпреки че в САЩ и Европа кризата все повече се ожесточава, анализаторите традиционно продължават да отчитат нивата на сравнително тихия частен сектор на дългови инструменти и на динамиката на растежа на нововъзникващите икономики като фактори, които помагат на много от тях да се предпазят от най-лошото от бурята. Освен че западните капитали, инвестирани в чужбина, рязко преобърнаха представите за риска, другата тенденция при тях е, че твърде лесно се изтеглят, когато стане напечено. А отливът на паричните потоци принуди най-зависимите от чужди капитали страни да търсят начини да балансират текущите си сметки. Мащабът, в който мобилните капитали се изтеглят от определени страни или просто се прехвърлят от едни в други класове активи или региони - докато трае временната пробойна в западните банки - в момента е основен фактор за определяне на перспективите. Исландия е най-пострадалата страна „Исландия е най-пострадалата страна“, заяви Едуард Паркър, директор в международната рейтингова агенция „Фич“, отговарящ за суверенните фондове в страните от Източна Европа. „На страните с голям дефицит по текущата сметка обаче ще им е по-трудно да намерят средства заради глобалния кредитен крънч именно във финансовия сектор“. (България заедно с някои балтийски държави е сред страните със сериозен дефицит по текущата сметка – за м.г. близо 21% от БВП – бел.ред.) Понеже потъналият в дългове финансов сектор е най-уязвим от глобалното пресушаване на средства, възникнало на американския ипотечен пазар, валутата в Исландия падна с 20% през март. Централната банка на Исландия увеличи лихвените си проценти до рекордните 15 на сто, за да защити валутата си, въпреки че компании, като „Фич“, предупредиха, че така се създава опасност от рецесия. Като цяло анализаторите смятат, че Исландия – която е начело на класацията на ООН по зачитане на човешките права и качество на живот на своите 300 000 души население все още разполага със силни икономически фундаменти и след време вероятно ще се възстанови напълно. Това не успокоява инвеститорите за останалите страни, които също имат застрашителни размери на дефицита по текущата си сметка, близък до този в Исландия, който за 2007 г. е 16% от БВП. „Не мисля, че тенденцията в Исландия ще зарази директно и други пазари“, заяви Майкъл Гаске, директор на отдела за проучване на нововъзникващите пазари в „Комерсбанк“. „Има обаче и емоционален елемент. Настоящият дефицит не е проблем, ако можеш да го покриеш, но явно, настъпи ли паника, хората започват да гледат общите статистики“. И България в черната валутна зона Данните започнаха да всяват неспокойство в пазарите на прибалтийските страни, Турция, България, Румъния, Грузия и Южна Африка, почти всички от които имат дефицит по текущата сметка между 7 и 25 процента. Той вече се отрази на валутите им - от началото на годината южноафриканският ранд е паднал с 15%, а турската лира – с 11%. Дефицитът по текущата сметка на Турция за 2007 г. стигна 28 на сто. Анализаторите смятат, че някои източноевропейски пазари, като тези на прибалтийските страни, са увеличили дефицитите си заради потока на капитали към местните банки от западните им партньори. Така данните се изопачават и е възможно да се окаже, че въпросните страни са по-малко уязвими, отколкото изглеждат. Други държави, като Турция, се радват на сравнително стабилен приток на чуждестранни инвестиции, които покриват дефицита, докато Южна Африка например главно разчита на капитали, които лесно могат да бъдат изтеглени и да причинят обрат в баланса на портфолиото. Друга страна, която често сравняват с Исландия, е Казахстан, чийто дефицит е малък - около 5%, но чиито банки в голяма степен функционират със заемни средства и също са подложени на натиск и изкупувания от държавата. Приходите на Казахстан от петрол и газ обаче, които тепърва ще нарастват с разработването на „Южен поток“, обнадеждават инвеститорите, че страната може да разчита на собствени ресурси. Предвид тенденцията централните банки на най-големите глобални икономики да продължават да намаляват основните си лихвени проценти в усилието си да запазят растежа на икономиките си и да избегнат рецесия, някои инвеститори още не са започнали да се тревожат за нарастването на дефицитите. Въпреки това обаче продължават да ги държат под око. Глобална преоценка „Ако говорим за след месец, не се тревожа за настоящия дефицит, заяви Ралф Супел, директор на отдела за икономика и стратегия в „Блукрест кепитъл“. - Ако в дългосрочен план Великобритания и други държави отново затегнат политиката си, тогава това е проблем – което обаче е тема на разговор за след най-малко 6 месеца.“ Опасенията са в голяма полза за страни с по-малък дефицит или дори излишък, например Полша и Чехия, валутите на които въпреки силното евро са се покачили с около 3 и 6 процента респективно от началото на годината. Тревогите и проблемите заради някогашните непоклатимите крепости на „Уолстрийт“, като „Беър Стърнс“, разклатиха традиционните схващания за сигурно и рисковано. Особено като се има предвид, че дългът на банката „Леман брадърс“ внезапно беше сметнат за по-рискован от този на Нигерия. „Това, което се случва във финансовия сектор в световен мащаб е глобална преоценка на кредитния риск, заявява Гаске от „Комерсбанк“. - Създаде се уникална ситуация, в която е трудно да бъдат определени точни цени. Ако трябва да избирам на чий риск да заложа, бих предпочел нововъзникващите пазари, а не развитите.“