Асошиейтед прес Ако не беше стремежът на Украйна да бъде приета в НАТО, военната служба в страната можеше все още да се състои в белене на картофи и увиване на краката с партенки вместо чорапи, както са правели техните предшественици в продължение на векове. Украинските представители ще изтъкнат тези и други реформи на срещата на НАТО тази седмица с надеждата, че западният военен блок ще рискува да разгневи Москва, като покани бившата съветска република да започне процедурата за членство. Стремежът на Украйна е силно подкрепян от Вашингтон. Водещи европейски сили като Германия и Франция засега се обявяват против включването на Украйна в т. нар. План за действие за членство, опасявайки се да не влошат и без това обтегнатите отношения с Русия, основен доставчик на енергия за Европа. „Поканата ще е истински скандал“ Русия вижда в разширяването на алианса на Изток пряка заплаха за статута си на водеща сила в региона. Руският президент Владимир Путин предупреди, че страната му може да насочи ракетите си към Украйна, ако тя влезе в НАТО и разположи на територията си противоракетни съоръжения. Украинските лидери бяха поканени в Букурещ от 2 до 4 април за обсъждане на сътрудничеството. Те се надяват да използват възможността, за да получат пътна карта за членство, но шансовете им изглеждат твърде слаби. "Ако бъде предложен План за действие за членство, особено ако присъства и Путин, това ще бъде истински скандал", казва Фьодор Лукянов, редактор на списание "Русия в глобалната политика". Заедно с Украйна за плана кандидатства и Грузия, която се надява присъединяването към НАТО да намали вековното влияние на Москва в страната и да й помогне да стъпи здраво на пътя към Запада. Но Грузия e раздирана от два сепаратистки конфликта, а Москва заплаши да подкрепи исканията за независимост на отцепническите провинции, ако страната влезе в НАТО. Въпреки подкрепата на Вашингтон нейните шансове са още по-малки, смятат експерти. Юмручни боеве в парламента Същевременно желанието на Украйна се усложнява от вътрешните й противоречия. По-голямата част от рускоезичното население в районите на изток и юг е силно подозрителна спрямо Запада и е против членството, сочат проучвания. Молбата на украинските управляващи от януари доведе до продължили седмици наред протести в парламента от страна на близки до Русия законодатели от опозицията. Стигна се дори до юмручни боеве, а председателят на парламента бе заключен в кабинета му, за да не може да даде начало на заседанието. Страната все още има множество проблеми, вариращи от ширеща се корупция до постоянни политически вълнения, които през последните години причиниха поредица от правителствени сътресения и предсрочни избори. Украйна отдавна ухажва НАТО, но предприе реални стъпки да отговори на военните и политическите стандарти на алианса едва след като президент стана Виктор Юшченко, непосредствено след уличните протести през 2004 г., известни като Оранжевата революция. Оттогава Украйна се сдоби с действаща опозиция, силни медии и организира поредица честни избори. Освен това тя се зае да модернизира изградената по съветски модел армия, което включва и създаване на изцяло професионална войска. Киев загърби датиращите от времето на съветска и дори на царска Русия обичаи и практики, като например екипиране на войниците с ботуши или използването им за кухненска работа. Вместо това сега готвенето е оставено на фирми за кетъринг, за да могат войниците да се съсредоточат върху професионалното си обучение. Военните са се захванали със структурни реформи в сферата на военното планиране, командването на операции по разполагане на въоръжени сили, военни учения и тактики на реагиране в съответствие със стандартите на НАТО. Наред с това Украйна цели да се докаже, като разположи свои войски в Ирак от 2003 до 2005 г. и участва в мироопазващите мисии в Косово и Ливан. "Примамката с членството беше много ефективна", заяви Андрю Къчинс, който е начело на програма за Русия и Евразия на намиращия се във Вашингтон Център за стратегически и международни проучвания. (По БТА)