Ройтерс Огромните железни копия в лозята на сталинистка Албания така и не пронизаха никакви нахлуващи парашутисти от капиталистическия свят. А когато арсеналът от съветски оръжия на бивша Югославия беше в крайна сметка използван, то това стана срещу собствения й народ. Повечето балкански държави вече не са потенциални врагове на НАТО. Тази седмица Хърватия, Македония и Албания се надяват да се присъединят към западния Алианс, който още повече разширява прегръдката си за Източна Европа след падането на Берлинската стена през 1989 г. И трите държави възприемат членството като отличие за демократична зрялост, военна отговорност и приемане като равностоен партньор в сътрудничеството между западните сили и присъединилите се нови членки на НАТО след Студената война, които бяха щастливи да ликвидират Варшавския договор. Очаква се поканите за членство да им бъдат отправени на срещата на 26-те лидери от НАТО в румънската столица Букурещ на 2-4 април. Най-напред в НАТО, после в ЕС "Това показва, че вече сме направили много, за да приемем ценностите, споделяни от членовете на НАТО", каза хърватският премиер Иво Санадер. Той изтъкна конкретно "демократичните стандарти, върховенството на закона, уважаването на човешките права и функциониращата пазарна икономика". "Това ще помогне и за членството ни в ЕС, тъй като повечето държави, които се присъединиха към съюза, първо станаха членове на НАТО", допълни Санадер в интервю за Ройтерс. На Балканите, където белезите от войната след разпадането на бивша Югославия са все още пресни, присъединяването към НАТО може да е гаранция и за трайна независимост. Подкрепата за НАТО в Хърватия нарасна от 40-45 процента до около 60 процента през последните два месеца, факт, който политическите анализатори отдават на безпокойствата за възможна нестабилност в региона. Това е далечно ехо от времето, когато албанският диктатор Енвер Ходжа обсипа граничните райони и долините с бункери за отбрана срещу възможни противникови сухопътни сили. Бетонните стълбове в държавните лозя и овощни градини бяха набучени с шипове в случай на въздушна атака. Много от тях са запазени и днес - ненужна реликва от военното мислене, която съвременните въоръжени сили няма да срещнат проблем да преодолеят. Първата истинска война НАТО за първи път изцапа ръцете си с кръв на Балканите преди 14 години срещу босненските сърби, а през 1999 г. бомбардира части от Сърбия в опит да спре етническото прочистване в Косово в първата истинска война на Алианса след половинвековна постоянна готовност. Въпреки че сръбският президент Слободан Милошевич беше свален през 2000 г., национализмът на Балканите никога не е слизал много под повърхността и отцепването на Косово от Сърбия миналия месец разбуди горчивите антинатовски чувства сред сърбите. Може и да звучи като заглъхващо ехо от реториката от Студената война, но сръбските хардлайнери говорят за възможността руски военни бази да бъдат изградени в тяхната страна, за да се изправят срещу Косово, което премиерът Воислав Кощуница нарича "първата държава на НАТО в света". Там НАТО ръководи сили от 16 хиляди военнослужещи, а ЕС има 2200 свои военни в Босна. Балканският полуостров продължава да е политически сеизмична зона. Бившата югославска република Македония с двумилионно население почти стигна до гражданска война през 2001 г., докато натискът от страна на НАТО и ЕС не сложи край на партизанските борби между македонското мнозинство и албанското малцинство. "Присъединяването към НАТО означава затвърждаване на стабилността и европейската интеграция за Македония", заяви македонският външен министър Антонио Милошоски. "Колкото повече Балкани има в НАТО, толкова по-малко НАТО ще има на Балканите", каза той. Проблемът с гръцкото вето Ако Македония се препъне сериозно по пътя към интеграцията, това може да задълбочи етническото напрежение с албанците, които са вперили поглед към независимо Косово. Ето защо съюзниците силно се надяват да преодолеят заплахата на Гърция, която каза, че ще наложи вето на поканата за Скопие, ако републиката не приеме име, не така предизвикателно към забулената в митове Древна Македония, родината на Александър Велики. На север от Македония албанците в Южна Сърбия говорят за отцепване, ако Косово бъде етнически разделено - възможност, за която Сърбия напоследък намеква. На изток от Хърватия е Босна и Херцеговина, където непокорната Република Сръбска бавно се промъква все по-близо до референдум за откъсване от Босна и съюз със Сърбия, с която е в тясно сътрудничество. Ако косовските албанци могат да го направят, босненските сърби се питат: "Защо ние да не можем?" Ключът за основните западни сили е да направят така, че тези крехки държави да се окажат бързо вътре, под покрива на ЕС и НАТО, така че сепаратистките стремежи да загубят своето значение, а споровете - своя войнствен потенциал.